Св. Павел Тивейски
Св. Павел се родил в 228 г. в семейството на богати родители от Долна Тиваида (Египет) през царуването на римския император Александър Север (222–235 г.). След смъртта на родителите си Павел получил половината от наследството, а останалият имот се паднал на задомената му сестра. Но нейният мъж бил зъл и користолюбив човек и обмислял как да присвои и наследството на Павел. Скоро това станало възможно по време на гонението на християните от император Деций (249-251 г.), което било седмото гонение против християните.
Зетят на преподобни Павел Тивейски се готвел да предаде младия си шурей и да си присвои наследството му, но двадесет и две годишният Павел, който бил прекрасно образован и силно вярващ християнин, сам отстъпил богатството си на користолюбеца и се скрил в най-отдалечения край на Тиваидската пустиня, на изток от Червеното море и така станал първия известен в историята на християнството пустинножител.
След дълго бродене из пустинята младият отшелник намерил една пещера, край която имало финикова палма и едно изворче.
Това било предостатъчно, за да преживее напълно сам цели 91 години. Почти един век св. Павел не видял човешко същество и срещал само дивите зверове на източната пустиня.
Но един ден на вратата му почукал човек и това бил самият Антоний Велики в напреднала възраст, на когото Бог открил съществуването на великия отшелник. Тяхната беседа е записана от Блажени Йероним и е четена 17 века от хриситяните.. Оказало се че св. Павел знаел отдавна за св. Антоний, без да го е виждал до сега, и го помолил да му донесе мантията, която св. Атанасий му оставил, с която да го облече за погребение. Св. Павел казал на св. Антоний че Бог го е изпратил за неговото погребение.
На следващия ден по пътя за пещерата на отшелника удивително видение известило на св. Антоний за славната кончина на св. Павел.
С грейнало от неземна радост лице Тавейският подвижник възхождал към небето, заобиколен от ангели, пророци и апостоли.
Той ускорил стъпките си напред и когато стигнал пещерата, видял преп. Павел да стои на колене предал Богу дух. Тогава го облякъл в Атанасиевата мантия и се заел да погребе постническото му тяло.
Но св. Антоний не бил взел лопата, за да изкопае гроба на преподобния. В недоумението си изведнъж видял да се задават от пустинята два лъва, които като се приближили изкопали гроба на св. Павел.
Св. Антоний погребал светия покойник, прекарал една нощ в молитва над гроба му и се върнал в своя манастир, като взел със себе си направената от палмови листа дреха на преп. Павел. Той обличал тая свещена за него дреха само два пъти в годината – на Великден и на Петдесетница, и – както е записал блажени Йероним – обичал да казва: „Ако би трябвало да избирам, аз по-скоро бих избрал дрехата на Павел с неговите заслуги, отколкото багреницата на царете с техните царства“.
В християнското изкуство изобразяват преп. Павел Тивейски облечен в дреха от палмови листа или с палмова клонка. Не липсват от иконите двата му лъва и един гарван.
Мястото на Павловото погребение не било забравено. През времето на византийския император Мануил Комнин (1143–1180 г.) светите му мощи били пренесени в Цариград и положени в манастира „Св. Богородица Перивлепта“. В 1240 г. тази светиня се намирала във Венеция и накрай в Унгария.