СВ. ПАВЕЛ ТИВЕЙСКИ - 15.01
Свети Павел Тивейски се родил през 228 г. в семейството на богати и знатни родители в Долна Тиваида, Египет, по времето на царуването на римския император Александър Север (222–235 г.). След смъртта на родителите си Павел получил половината от родителското наследство, а останалата част се паднала на омъжената му вече сестра. Съпругът на сестра му бил зъл и користолюбив човек и започнал да крои планове как да присвои и дела от наследството на Павел. Скоро за това се открила възможност по време на жестокото гонение на християните при император Деций (249–251 г.), смятано за седмото голямо гонение срещу Църквата.
Зетят на преподобни Павел Тивейски се готвел да предаде младия си шурей на властите, за да заграби наследството му. Но двадесет и две годишният Павел, прекрасно образован и дълбоко вярващ християнин, доброволно отстъпил цялото си богатство на користолюбеца. След това той се оттеглил в най-отдалечените места на Тиваидската пустиня, на изток от Червено море.
Така св. Павел станал първият известен в историята на християнството пустинножител и отшелник.
След дълго скитане из пустинята младият отшелник намерил пещера, до която имало финикова палма и малък извор. Това му било напълно достатъчно, за да преживее в пълно уединение цели деветдесет и една години. Почти цял век св. Павел не видял нито един човек и общувал единствено с дивите зверове на източната пустиня.
Но един ден на вратата на пещерата му почукал човек – това бил св. Антоний Велики, вече в дълбока старост.
Бог бил открил на св. Антоний съществуването на този велик и неизвестен подвижник. Тяхната среща и духовна беседа са описани от Блажени Йероним, която вече седемнадесет века е извор на вдъхновение за християните. Св. Павел помолил св. Антоний да му донесе мантията, която св. Атанасий Велики му бил подарил. Св. Павел открил на св. Антоний, че Бог го е изпратил именно за да го подготви за неговото погребение.
На следващия ден по пътя към пещерата чудно видение известило на св. Антоний за славната кончина на св. Павел. Тивейският подвижник възхождал към небето с лице, озарено от неземна радост, заобиколен от ангели, пророци и апостоли.
Когато стигнал пещерата, св. Антоний видял преп. Павел, застанал на колене и предал Богу дух.
Св. Антоний не носел лопата, за да изкопае гроба на преподобния. Тогава от пустинята се появили два лъва, които кротко изкопали гроба на св. Павел.
Св. Антоний погребал светия покойник, прекарал нощта в молитва край гроба и се върнал в своя манастир. Той взел със себе си дрехата от палмови листа, изработена от преп. Павел с която той бил облечен. Както свидетелства блажени Йероним, св. Антоний обичал да казва: „Ако трябваше да избирам, по-скоро бих предпочел дрехата на Павел с неговите заслуги, отколкото багреницата на царете с техните царства.“
В християнското изкуство преп. Павел Тивейски се изобразява облечен в дреха от палмови листа или с палмова клонка, често с двата лъва и един гарван.
Мястото на погребението на св. Павел не било забравено. По времето на византийския император Мануил I Комнин (1143–1180 г.) светите му мощи били пренесени в Константинопол. По-късно, през 1240 г., светинята се намирала във Венеция, а впоследствие – в Унгария.
