СВ. НИКОЛАЙ МИРЛИКИЙСКИ ЧУДОТВОРЕЦ
Свети Николай бил епископ на град Мира в областта Ликия, Мала Азия. Той е роден около 270 год. в големия пристанищен град Патара, Ликия, в богато и знатно семейство. Чичо му, който бил епископ на града, виждайки способностите на своя племенник скоро го въвел в служба Богу с чин презвитер. Удивен от усърдието и разбирането на проповедите, чичо му го натоварил със задачата да поучава паството му.
По-късно, след смъртта на родителите си, Николай раздал семейните имоти на бедните, вършейски скришом големи благодеяния. Той помогнал на един разорен патарски жител, доведен до отчаяние, да задоми своите три дъщери, които иначе щели да тръгнат по лош път. По време на пътуването си до Божи гроб Николай укротил морска буря и възкресил един моряк, който загинал при падане от върха на корабната мачта.
Все повече горейки от любов към Бога, Николай желаел целия си живот да посвети на Господа и да Му служи чрез монашеския подвиг.
Но Бог му предназначил друг път.
Една нощ, стоейки на молитва, той чул глас, който му говорел: „Николай, влез във всенародното служение, ако искаш да получиш от Мене венец!“
Покорен на Божията воля, той оставил избрания от него живот и се отправил в град Мира Ликийска, където по Божи промисъл бил избран за епископ на града.
Не след дълго се повдигнало голямото гонение против християнската църква при императорите Диоклециан и Галерий, което продължило 10 години. Св. Николай, бидейки добър пастир на Църквата, продължавал без страх да проповядва Христа, и затова заедно с много други християни бил затворен в тъмница, където претърпял страдания за вярата си.
След като се прекратили гоненията при император Константин, в Църквата настъпило друго бедствие – разпространила се ерестта на Арий, който отхвърлял божествената природа на Господ Иисус Христос. За да се разреши този спор в Църквата, император Константин в 325 г. свикал събор в гр. Никея, на който се събрали 318 епископи.
На този събор арианството било осъдено като ерес и били съставени първите 8 члена на Символа на вярата.
Разказват, че св. Николай в спор с Арий не могъл равнодушно да понесе богохулните му думи и в присъствие на цялото събрание му ударил плесница, заради което го лишили от архиерейски сан. Но някои от най-достойните отци на събора се удостоили с чудесно видение: видели от едната страна на св. Николай да стои Сам Господ Иисус с Евангелие, а от другата – Божията Майка с омофор и започнали да го почитат като велик Божи угодник.
Като достигнал дълбока старост, св. Николай починал тихо и блажено, след кратко боледуване в 342 г.
Тялото му било погребано в катедралата на гр. Мир.
Неговите нетленни мощи започнали да отделят благовонно миро, от което много вярващи получавали изцерение. През времето на византийския император Алексий I Комнин в края на 11 в. мощите на свети Николай били пренесени от гр. Мира в гр. Бари, където и до днес мироточат и са обект на поклонение на християните от целия свят.
