СВ. НИКОЛАЙ МИРЛИКИЙСКИ ЧУДОТВОРЕЦ
Св. Николай е роден около 270 г. в град Патара, Ликия, в богато и знатно семейство. Чичо му, който бил епископ на града, виждайки духовните му дарби, го ръкоположил за презвитер и му възложил да поучава паството му. По-късно, след смъртта на родителите си, Николай раздал семейните имоти на бедните, вършейски скришом големи благодеяния. Той помогнал на един разорен патарски жител, доведен до отчаяние, да задоми трите си дъщери, които иначе щели да тръгнат по лош път. При пътуването си до Божи гроб Николай укротил морска буря и възкресил един моряк, който загинал при падане от върха на корабната мачта.
Горейки от любов към Бога, Николай желаел а служи на Бога чрез отшелнически подвиг.
Но Бог му посочил друг път. Една нощ, стоейки на молитва, той чул глас, който му казал: „Николай, влез във всенародното служение, ако искаш да получиш от Мене венец!“ Покòрен на Божията воля, той отишъл в град Мира Ликийска, където по Божи промисъл бил избран за епископ на града.
Не след дълго се повдигнало голямото гонение против Църквата при императорите Диоклециан и Галерий, което продължило 10 години. Св. Николай продължавал без страх да проповядва Христа, и затова заедно с много други християни бил затворен в тъмница, където претърпял страдания за вярата си.
След като при император Константин гоненията се прекратили, в Църквата настъпило друго бедствие – ерестта на Арий, който твърдял, че Бог Син е сътворен. За да се разреши този църковен спор, през 325 г. св. Константин свикал събор в град Никея, на който се събрали 318 епископи. На този събор арианската ерес била осъдена и били съставени първите 8 члена на Символа на вярата. Разказват, че св. Николай в спор с Арий не могъл равнодушно да понесе богохулните му думи и пред цялото събрание му ударил плесница, заради което го лишили от архиерейски сан. Но някои от най-достойните отци на събора имали чудесно видение как от едната страна на Николай стои Сам Господ Иисус с Евангелие в ръка, а от другата – Божията Майка с омофор. Св. Николай бил възстановен в епископството.
Великият Божи угодник починал блажено в 342 г.
Тялото му било погребано в катедралата на гр. Мира. От мощите му започнало да изтича благовонно миро, от което много вярващи получавали изцеление. През XI век мощите на светителя били пренесени от гр. Мира в гр. Бари, където и до днес мироточат и са предмет на поклонение за християни от цял свят.