СВ. НИКИТА ИЗПОВЕДНИК, ИГУМЕН МИДИКИЙСКИ
СВ. Никита е роден във Витиния Кесария в края на VIII в. в благочестиво семейство. Майка му починала осем дни след раждането му, а баща му Филарет станал монах. Детето било отгледано от баба си и от малък посещавал църквата като станал ученик на отшелника Стефан.
На сравнително млада възраст Никита постъпил в Мидикийския манастир близо до град Триглия, където игумен бил Никифор.
През 790 г., след седем години в манастира, Никита бил ръкоположен за презвитер, а след смъртта на игумена бил избран от монасите да управлява обителта. Неговото благочестие привлякло много монаси, желаещи да бъдат под неговото духовно наставничество.
Св. Никита живял през онова смутно за Източната църква време, когато иконоборците, подкрепяни от императорите Лъв Исавриец (717-741 г.) и Лъв Арменец (813-820 г.) гонели и притеснявали почитателите на светите икони. Неговото смело противопоставяне на иконоборците е довело до двукратното му изгнание при изключително тежки условия в началото на IX век, по време на управлението на Лъв V Арменец във Византия. След смъртта на император Лъв, Никита е освободен, но вместо да се върне в Мидикийската обител, се посветил на аскетичен живот в манастир близо до Константинопол, където се представил пред Господа през 824 г.
Мощите му са пренесени обратно в Мидикийския манастир.
В неговото житие, написано от константинополския йеромонах свети Йосиф Химнограф, животът на св. Никита е описан като аскетичен, богоугоден и изпълнен с милосърдие.
Споменават го като чудотворец с дарби на изцеление.
Сведения за св. Никита са открити в стари ръкописи, произхождащи от гръцката православна патриаршия в Йерусалим, и в минеи от православните патриаршии на Сърбия и Русия. Църква, построена през XVIII век на гръцкия остров Левкада, е посветена на него.
