СВ. НАУМ ОХРИДСКИ ЧУДОТВОРЕЦ
Св. Наум бил роден в Мизия (т.е. в България) от благородни родители, но като презрял богатството и благородството се присъединил към мисията на светите Кирил и Методий във Великоморавия, която започнала през 863 г.
Впоследствие отива с тях в Рим, където през 868 г. папа Адриан ІІ го ръкополага за свещеник.
След смъртта на св. Кирил (14 февруари 869 г.) той придружава св. Методий в Панония и Великоморавия, където продължава делото на славянската духовна просвета, а впоследствие заедно със своя наставник претърпява гонения от страна на немското духовенство.
След смъртта на св. Методий (6 април 885 г.) гоненията се усилват и през зимата на същата година св. Наум заедно със светите Климент и Ангеларий са принудени да се спасяват в България. Първо по река Дунав достигат до Белград, който тогава е българска крепост и където са посрещнати радушно от управителя на града.
Оттам биват изпратени в столицата Плиска, където св. Борис-Михаил ги приема с радост и почести.
Скоро св. Ангеларий починал, св. Климент бил изпратен в югозападните български земи, а св. Наум продължил дейността си като най-близък съратник на Покръстителя в столицата, където става един от основоположниците на Плисковската книжовна школа
През 893–94 г. на историческия църковнонароден събор в Плиска св. Климент бил ръкоположен за епископ, а впоследствие св. Наум бил изпратен в Македония за негов сътрудник. Там учителствал седем години, след което сред чудна природа на южния бряг на Охридското езеро основал голям манастир посветен на архангел Михаил, който бил построен със средствата и повелението на св. Борис-Михаил и сина му Симеон. Този манастир продължава да е действащ досега и носи името на св. Наум.
Преподобният се представил в Господа на 23 декември 910 г.
Погребан е южно от входа на манастирския храм, а над гроба му е построен куполен параклис украсен с житийни сцени. Там мощите му почиват и до днес под каменна плоча. През вековете неговият свети гроб е извор на благодат и множество чудеса.
