СВ. МЪЧЕНИЦИ КИРИК И ЮЛИТА
Св. Юлита произлизала от високопоставен род, живеела в град Икòния в областта Ликаония в Мала Азия и била отдадена на Христовата вяра. Овдовяла твърде млада като останала само с тригодишния си син Кирик, когото кръстила скоро след рождението му, а когато той станал на три години, го научила на вяра и молитва.
При управлението на император Диоклетиан (284-305) в началото на IV век настанало повсеместно гонение срещу християните.
Юлита взела тригодишния си син и се опитала да се спаси от гоненията – първо в град Селевкия, а после в Тарс, но там била заловена и изправена на съд. Подложили я на жестоки мъчения, но тя смело изповядвала Христа. Малолетният Кирик се разплакал като виждал страданията на майка си. Тогава управителят се опитал да приласкае детето и го взел в скута си. Ала Кирик извикал, че също е християнин, поискал да го пуснат при майка му и издрал лицето на управителя, който в гнева си го хвърлил на каменния под. Кирил ударил главичката си в камъка и умрял на място.
Виждайки как невръстният ѝ син пострадал за Христа, св. Юлита благодарила на Бога, задето Кирик се удостоил с мъченически венец. След това тя била подложена на нови изтезания и накрая била посечена с меч, това станало около 304 г.
Телата на пострадалите за Христа майка и син били хвърлени без погребение, за да бъдат изядени от зверове. Но две слугини ги взели през нощта и ги погребали. Едната от тях доживяла до възцаряването на св. Константин Велики. Тя показала на вярващи мястото, където били погребани мъчениците, като разказала и за мъченичеството им. Мощите на светците били намерени нетленни.
Светите Кирик и Юлита се почитат в България още от древни времена, а тяхното име носят много храмове и манастири у нас.