СВ. МЪЧЕНИЦИ КИРИК И ЮЛИТА
Св. Юлита била благородна християнка от Икония в Мала Азия. Останала вдовица в млада възраст, тя посветила живота си на възпитанието на единствения си син Кирик, когото кръстила още като младенец и от най-ранните му години го научила на вяра, молитва и любов към Христа.
По време на жестоките гонения на император Диоклетиан в началото на IV век Юлита напуснала родния си град заедно с тригодишния Кирик, за да избегне преследването. След като преминала през Селевкия, тя била заловена в градТарс и изправена пред съда.
Там, макар подложена на тежки изтезания, тя смело изповядвала Христовата вяра.
Когато малкият Кирик видял страданията на майка си, започнал да плаче, искайки да го пуснат при нея. Управителят се опитал да го привлече на своя страна, но детето дръзновено извикало: „И аз съм християнин!“ и ударило по лицето управителя. Разгневен, той го хвърлил върху каменните стъпала и така тригодишният Кирик приел мъченически венец.
Вместо да се отчая, св. Юлита благодарила на Бога, че синът ѝ пръв се удостоил да пострада за Христа. След нови мъчения и тя била посечена с меч около 304 година.
Телата на светите мъченици били оставени непогребани, но благочестиви християнки тайно ги прибрали. След възцаряването на св. Константин Велики мястото на погребението им било открито, а мощите им – намерени нетленни и прославени с чудеса.
Светите Кирик и Юлита се почитат от векове и в България, където на тях са посветени множество храмове и манастири.
