СВ. МЪЧЕНИЦИ ДЕВИ АГАПИЯ, ХИОНИЯ И ИРИНА
През времето на император Диоклетиан в Рим живеел благочестив християнин на име Хрисогон. Той бил учител на всички християни, които строго изпълнявали съветите му и безстрашно защитавали вярата си. Диоклетиан го повикал в град Аквилея и го убеждавал да се отрече от вярата си. Като не успял, той осъдил християнския учител на смърт. Обезглавеното тяло на Хрисогон лежало няколко дни на морския бряг. Недалеч оттам живеел един стар благочестив свещеник на име Зоил, а близо до него три благочестиви девойки – Агапия, Хиония и Ирина. Свещеникът погребал мъченика в своя двор.
След един месец умрелият Хрисогон се явил на свещеник Зоил, предсказал предстоящата му кончина и че трите девойки християнки ще бъдат подложени на мъчения заради вярата им.
Заръчал му да каже на божията рабиня Анастасия да се погрижи за тях и да ги подготви за мъченически подвиг. Подобно видение имала и Анастасия. Тя намерила девойките, които дотогава не познавала и прекарала заедно с тях цяла нощ в духовна беседа, като ги съветвала да останат твърди във вярата си и без страх да понесат предстоящите им страдания.
Няколко дни след това благочестивият старец, свещеник Зоил, се поминал, а трите сестри били взети от езичниците и отведени при императора, който започнал да ги увещава да се отрекат от Христа като съчитавал заплахи с примамливи обещания – но без успех. Те и трите храбро и богословски мъдро отговаряли на неговите увещания, доводи и заплахи.
Впоследствие трите девойки били отведени в областта Македония, където отново били подложени на заплахи и увещания от тамошния управител.
Като се убедил, че не може да разколебае вярата им и да пречупи волята им, той осъдил Агапия и Хиония на смърт чрез изгаряне. Като чули присъдата, девойките радостно извикали: „Благодарим Ти, Господи Иисусе Христе, че ни удостои да станем изповедници на Твоето име!“
Светите мъченици били хвърлени в огнена пещ, и те с молитва на уста предали Богу чистите си души. Света Анастасия взела телата им, които останали неповредени от огъня, и тайно ги погребала.
Третата сестра, Ирина, била пронизана със стрела и също загинала с Христовото име на уста. Анастасия погребала и нейното тяло близо до телата на сестрите ѝ. С такъв мъченически подвиг завършили живота си светите девици и Църквата ги причислила към сонма на своите светии.