СВ. МЪЧЕНИЦИ ДЕВИ АГАПИЯ, ХИОНИЯ И ИРИНА
В годините на жестоките гонения при император Диоклетиан в Рим живеел благочестивият християнин Хрисогон – мъдър наставник и духовен учител на мнозина вярващи. Той с ревност учел християните да пазят чистотата на вярата и да изповядват Христа без страх пред света. Заради това бил повикан от императора в град Аквилея, който започнал да го принуждава да се отрече от своя Господ. Но като останал непоколебим, Хрисогон бил осъден на смърт и обезглавен. Тялото му било оставено няколко дни на морския бряг, докато по Божи промисъл не било погребано с чест от благочестивия свещеник Зоил, който живеел наблизо заедно с три добродетелни девици – Агапия, Хиония и Ирина.
След един месец св. Хрисогон се явил насън на свещеник Зоил и му открил, че скоро ще се престави пред Господа, а трите девици ще бъдат призовани към мъченически подвиг заради Христовото име. Той заповядал да бъде известена Божията рабиня Анастасия, която да се погрижи за тяхното духовно укрепване.
Същото откровение получила и самата света Анастасия.
Тя намерила девиците, които дотогава не познавала, и прекарала с тях цяла нощ в духовна беседа, наставлявайки ги да останат твърди във вярата и да не се уплашат от предстоящите страдания, а да ги приемат като път към вечния живот.
Не след дълго свещеник Зоил се преставил в Господа, а трите девици били заловени от езичниците и изправени пред властта. Императорът се опитал да ги прелъсти с обещания за почести и богатства, като същевременно ги заплашвал с тежки мъчения. Но девиците проявили удивителна духовна твърдост и с мъдри и боговдъхновени думи отхвърлили всички доводи и заплахи, като открито изповядали своята вяра в Христа.
По-късно трите сестри били отведени в областта Македония и отново подложени на увещания и заплахи от местния управител. Като видял, че не може да пречупи тяхната воля и да разклати вярата им, той произнесъл тежка присъда – Агапия и Хиония да бъдат изгорени живи. Като чули това, светите девици не изпаднали в страх, а с радост възкликнали:
„Благодарим Ти, Господи Иисусе Христе, че ни удостои да станем изповедници на Твоето име!“
Хвърлени в огнената пещ, те с молитва и упование на Бога предали своите чисти души. По чудо телата им останали неповредени от пламъците, и света Анастасия, с благоговение и любов, ги взела и тайно ги погребала, отдавайки им дължимата чест като на Христови мъченици.
Третата сестра, света Ирина, също приела мъченическа смърт – пронизана със стрела, тя предала душата си с името Христово на уста. И нейното тяло било положено до телата на сестрите ѝ от благочестивата Анастасия. Така трите свети девици завършили своя подвиг и били причислени от Църквата към сонма на светците. Техният живот остава вечен пример за чистота, твърдост и безстрашна любов към Христа.
