СВ. МЪЧЕНИЦИ АДРИАН И НАТАЛИЯ
В началото на IV век при император Максимиан в Никомидия започнало жестоко гонение срещу християните. По донос били заловени двадесет и трима вярващи, укриващи се в пещера. Изправени пред императора, те без страх изповядали Христа и отказали да принесат жертва на езическите богове. Били жестоко бити, но понасяли страданията с вяра в Господа.
На мъченията присъствал Адриан – млад, знатен и богат служител на преторията. Поразен от непоколебимостта на християните, той ги попитал каква награда очакват от своя Бог. Техните думи, мъжеството им и свидетелството на вярата им докоснали сърцето му. Божията благодат го просветила и Адриан заявил, че и той иска да бъде причислен към християните.
Максимиан се опитал да го разубеди, но Адриан отвърнал: „Не съм се побъркал, а се вразумих от предишното си безумие.“ Тогава бил окован и хвърлен в тъмницата при другите християни.
Когато съпругата му Наталия научила за случилото се, тя първоначално заплакала, но щом разбрала, че Адриан е затворен заради вярата си в Христа, скръбта ѝ се превърнала в радост. Наталия била тайна християнка и отдавна желаела съпругът ѝ да познае истинския Бог. Веднага отишла в тъмницата, целунала оковите му и го насърчила. От този ден тя неотлъчно била до затворниците, прислужвала им, обгрижвала раните им и укрепвала духа им.
Накрая императорът наредил смъртната присъда да бъде изпълнена.
За да увеличат страданията им, палачите пречупвали с чук ръцете и нозете им. Наталия останала до своя съпруг и в последните му мигове, укрепвайки го с вярата в Христа. Така св. Адриан непоколебимо завършил мъченическия си подвиг и предал душата си на Бога.
Християните пренесли телата на светите мъченици във Византион. Там отишла и Наталия. При гроба на съпруга си тя се молила усърдно и веднъж насън ѝ се явил Адриан, който възвестил близката ѝ кончина. Скоро след това безкръвната мъченица Наталия тихо починала при гроба му.
