Св. мъченик Юстин Философ

Св. Юстин е роден около началото на I век в град Неапол в областта Самария (днес Наблус в палестинските територии) в семейството на високопостевен езичник. В търсене на истината и смисъла на живота той преминал през философията на стоиците, перипатетиците, питагорейците и най-сетне стигнал до учението на Платон, което най-много му допаднало. Но веднъж, когато се разхождал на морския бряг, срещнал непознат старец с благородна осанка, с когото завързал разговор. Старецът разкритикувал философските учения от различните школи и им противопоставил истинното древно учение на пророците, което се сбъднало в личността и делото на Иисус Христос. Тази среща довела до обръщането на Юстин към Християнството и скоро той приел св. Кръщение (ок. 133 г.).

След този житейски поврат Юстин продължил да носи обичайното облекло на философите, проповядвал в различни градове и водел живот на странстващ учител – но вече на Христовото учение. Два пъти бил в Рим, където основал християнска катехизическа школа. Сред последователите му в Рим му бил и апологетът Тациан. Св. Юстин водел богословски диспути с юдеи и с езически философи, пишел богословски съчинения, сред които най-важни са „Против всички ереси“, „Първа и втора апология в защита на християните“, „Разговор с Трифон иудея“ и др.

При втория му престой в Рим, той и шестима от учениците му били арестувани и изправени пред съда на префекта Квинт Юний Рустик, стоически философ и учител на император Марк Аврелий. На въпроса на префекта за учението, към което се придържа Юстин, мъченикът отговорил: „Опитах се да науча всякакви учения, но се придържам към истинното учение на християните, въпреки че то не се харесват на лъжливо мъдрите“. Изповядал вярата си в „Господ Иисус Христос, Божия служител, за Когото е предсказано от пророците, че ще дойде при човешкия род като вестител на спасението и наставник на добри учения”. Въпреки заплахите на префекта, мъчениците отказали да принесат жертви на идолите и изповядали християнската си вяра, след което били бичувани и обезглавени (ок. 165 г.).

Така със своя живот и своята смърт в Христа св. Юстин доказал на дело своята любов към Премъдростта Божия, т.е. към Христа.