СВ. МЪЧЕНИК ХРИСТО БЪЛГАРИН
Този Христов мъченик бил българин от Албания. Когато станал на 40 години, напуснал родината си и отишъл в Цариград. Там той станал градинар. Един ден, продавайки ябълки на пазара на един турчин, двамата неусетно започнали да спорят и да се карат помежду си. Тогава турчинът, за да си отмъсти, наклеветил Христо, че уж обещал да се потурчи. Повлякъл го и го завел при съдията, като представил и лъжесвидетели.
Съдията попитал мъченика истина ли е това. Но той с голяма смелост отговорил, че е християнин и че такова обещание не е давал, както и че по никакъв начин няма да смени вярата си, дори това да му струва хиляди страдания. В онова мюсюлманско общество, отказът на Христо от уж дадената вече дума да приеме исляма, имало силата на престъпление, което се наказвало със смърт. Затова съдията заповядал първо да го бият с тояги, а после го вързали и го удряли по главата, докато потекла много кръв, и тогава го хвърлили в затвора, подлагайки го на още мъчения. Но нищо не сломило духа и решителността на Христовия мъченик.
По това време в затвора бил преподобният Кесарий Дапонтес, който написал житието на мъченика. Той намерил начин да освободи Христо от страданията и му предложил храна, за да се подкрепи. Но мъченикът не пожелал да вкуси, като казал: „Защо да ям, когато няма да ме оставят жив? Следователно нека умра за моя Христос гладен и жаден!“
И дал на Кесарий едно точило, което имал в пояса си, като помолил да го даде където трябва, за да отслужат няколко литургии подир смъртта му. След това извели мъченика от затвора и още същия ден – 28 ноември 1748 г. – го обезглавили.
Молитвите му към Господа да имаме!
