СВ. МЪЧЕНИК ГЕОРГИ СОФИЙСКИ НОВИ
Св. Георги Софийски Нови е роден към 1497 г. в градеца Кратово, Македония, в благочестиво българско семейство. Отрано получил грамотност и бил обучен в златарския занаят. Но след като баща му починал, имало опасност юношата да бъде взет за еничарин, затова се преселил в София. Намерил подслон в дома на поп Пейо и започнал да упражнява занаята си. Георги бил надарен с външна и вътрешна красота, което станало причина местните мюсюлмани да се опитват да го привлекат към исляма.
Георги обаче не се съгласил с тях и блестящо защитил християнската вяра.
Посрамени и разярени, турците го наклеветили, че хули исляма. По тяхно настояване властите го хвърлили в тъмница. Духовния му наставник поп Пейо го посетил в затвора и му вдъхнал твърдост във вярата и предстоящото мъченичество.
Пред съда Георги се държал достойно и кадѝята (т.е. турският съдия) в крайна сметка го намерил за невинен. Но разярената тълпа принудила кадѝята да отстъпи и да ги остави да се саморазправят с християнина. Завлекли 18-годишния младеж на площада и го хвърлили в горяща клада. Когато насред огъня той започнал да се моли, един от тълпата го ударил по главата с голямо дърво и го повалил мъртъв в пламъците. Това станало на 11 февруари 1515 г.
Дървата от кладата изгорели, а тялото на мъченика по чудо останало цяло и невредимо. Смелото поведение в съда, жестоките изтезания и героичната гибел за вярата на младия българин разтърсили християнското население в града. През нощта след смъртта му благочестиви християни тайно го отнесли и го погребали в митрополитската църква „Св. Марина“. Поп Пейо написал неговото житие – едно от най-ярките и вълнуващи произведения на българската книжнина през османското средновековие. След време мощите на светеца били извадени от гроба и поставени в храма за всеобщо поклонение. Днес малка част от тях се съхранява в Драгалевския манастир „Св. Богородица“ край София, а друга част – в Рилския манастир.
