СВ. МЕЛЕТИЙ АРХИЕПИСКОП АНТИОХИЙСКИ
След мира, който възникнал за Божията църква след Миланския едикт (313 год.)на св.цар Константин Велики, друга заплаха разклатила устоите на християнския свят. Ереста на Арий, която отхвърляла единосъщието на Иисус Христос с Бог Отец, хвърлила в смут вярващите и заплашвала от унищожение Христовата църква.
Макар отхвърлена и осъдена от Никейския вселенски събор (325 г.), ереста на Арий не стихвала и намерила много последователи, дори в лицето на византийския император Констанций, който започнал да преследва православните епископи. Народът и духовенството се лутали и се присъединявали ту към арианите, ту към православните, а враждата обхванала Христовата църква.
Сред тези трудни обстоятелства Мелетий, родом от Армения бил единодушно избран за архиепископ в Антиохия със съгласието и на православните и на арианите, които се надявали да го привлекат на своя страна. Но св. Мелетий не само не оправдал нечестивите им очаквания, но се оказал ключова фигура в борбата с арианската ерес. Като отстоявал чистотата на истинската Христова вяра, съчетавайки необикновена кротост и твърдост на духа, той неуморно се стараел да прекрати разприте и враждата между християните. В това тежко време той ръкоположил за дякон св. Василий Велики, който станал негов верен помощник в борбата с еретиците. А като предузнал големите дарби на св. Йоан Златоуст, който по това време бил още твърде млад, архиепископът го убеждавал да изучава Св. Писание, кръстил го и го назначил за четец при църквата.
Арианите, виждайки, че са се измамили в надеждите си, подбуждали византийските императори, също ариани по това време, три пъти да изпратят св. Мелетий в заточение.
А той полагал всички старания да въдвори съгласие. Св. Мелетий чрез мъдри поучения просвещавал паството си и на всички давал пример на благочестив християнски живот.
Малко преди смъртта на св. Мелетий на императорския престол седнал благочестивият император Теодосий Велики (379-39), за който има предание, че още преди да бъде миропомазан за цар, видял насън св. Мелетий да му възлага венец и царска багреница.
Скоро след това възникнала ереста на Македоний, който отхвърлял божествеността на Светия Дух, поради което и последователита на тази ерес се наричали „духоборци“.
Теодосий, като желаел да прекрати разприте, свикал в Цариград събор в 381 година. Това бил Вторият вселенски събор, на който била осъдена ереста на Македоний, а Символът на вярата бил допълнен с учението за Св. Дух.
Св. Мелетий бил председател на събора, но още преди да завърши, този велик защитник на православната вяра предал Богу дух.
По молитвите на св. Мелетий Бог да ни помилва и спаси!
