СВ. МАРК ЕФЕСКИ
Св. Марк Ефески (1392–1444) е и един от най-великите отци и учители на църквата, наречен от своите съвременици Стълб на Православието. Той живял по време на едно от най-тежките и лукави изпитания, които светата православна Църква е претърпяла в многовековната си история. През втората половина на 14 век Византийската империя, заплашена от напиращите от изток османски турци, потърсила политическа и военна подкрепа от Запада.
Но римския папа Евгений IV, виждайки слабостта на Византия, решил да се възползва от османската заплаха. Той обещал на ромеите военна помощ само срещу духовно подчинение на Рим, което предполагало и приемане на отклоненията спрямо православната вяра (т.нар. „филиокве“, учението за „чистилището“ и пр.).
За целта през 1438 г. папата открил във Ферара събор, на който участвала и многобройна ромейска делегация начело с импрератор Иоан VIII Палеолог и патриарх Йосиф II. Впоследствие съборът се преместил във Флоренция. Този събор продължил повече от година и първостепенната му задача била присъединяването на православните към римокатолицизма. Мнозинството от присъстващите православни йерарси се поддали на обещанията и заплахите.
Подложени на силен натиск както от страна на папството, така и от страна на светските власти в лицето и на самия император, те в крайна сметка склонили да подпишат унията с папата на 6 юли 1439 г.
Единственият от православните епископи, който решително отказал да подпише отстъпническия акт бил св. Марк Ефески. Така той станал знаме на борбата срещу Флорентинската уния, която била отхвърлена и от монашеството, и от православните народи.
Св. Марк бил почитан като светец скоро след смъртта си. Официалната му канонизация била провъзгласена през 1734 г. от константинополския патриарх Серафим I.
Автор е на значимо книжовно творчество в областта на химнографията, догматиката, полемични съчинения, защита на исихазма и пр.
Св. Марк, моли Бога за нас!