СВ. МАРК ЕФЕСКИ

Св. Марк Евгеник, митрополит Ефески (1392–1444) живял по време на едно от най-тежките и лукави изпитания, които светата православна Църква е претърпяла в многовековната си история. През първата половина на XV век Византийската империя, заплашена от напиращите от изток османски турци, потърсила политическа и военна подкрепа от Запада.
Римският папа Евгений IV решил да се възползва от османската заплаха.
Той обещал на ромеите военна помощ в замяна на духовно подчинение на Рим с приемане на цялостното вероучение на Римската църква, включително отклоненията спрямо православната вяра (т. нар. „филиокве“, учението за „чистилището“ и пр.). За целта през 1438 г. папата свикал във Ферара събор, на който участвала и многобройна византийска делегация начело с император Иоан VIII Палеолог и Константинополския патриарх Йосиф II. Този събор, който се преместил във Флоренция, продължил повече от година и главната му задача била присъединяването на православните към римокатолицизма. Мнозинството от присъстващите православни йерарси се поддали на обещанията и заплахите. Подложени на силен натиск от страна на папството и на своя император, те подписали унията с папата на 6 юли 1439 г.
Единствен от православните епископи, който решително отказал да подпише отстъпническия акт, бил св. Марк Ефески. Така той станал знаме на борбата срещу Флорентинската уния, която впоследствие била отхвърлена и от монашеството, и от православния народ.
На смъртния си одър св. Марк помолил своя последовател Георгий Схоларий да продължи делото му.
Унията така и не предотвратила османското завладяване на Константинопол в 1453 г., след което Георгий Схоларий станал патриарх с името Генадий.
След кончината си св. Марк бил почитан като светец и наричан „стълб на Православието“. Официално е канонизиран през 1734 г. Той е автор на значимо книжовно творчество в областта на химнографията, догматиката, полемични съчинения, защита на исихазма и пр.