СВ. МАКСИМ ИЗПОВЕДНИК – 21.01
Св. Максим Изповедник се родил в края на VI век в Константинопол в знатно семейство. Още от младини той получил блестящо образование и се утвърдил като един от най-могъщите философски умове на своята епоха, задълбочен познавач на Платон, Аристотел и неоплатоническата традиция, а още повече като проникновен християнски богослов. Поради знатния си произход, изключителен ум и широка образованост той бил назначен за секретар на император Ираклий. Въпреки високото си обществено положение св. Максим почувствал силен призив към монашески живот, напуснал императорската служба и приел монашество в Хризополския манастир край Халкидон, където пребивавал около десет години, след което се преместил в друга обител, а след персийското нашествие се отправил на Запад и се установил в Картаген.
Мястото на св. Максим в историята на Църквата се определя преди всичко от неговата неуморна и решителна борба срещу монотелитската ерес, която учела, че в Иисус Христос има само една воля – Божествената, и представлявала прикрита форма на вече осъденото от съборите монофизитство. И двете ереси – монофизитството и монотелитството – изопачавали истинското учение за природите и волите на Богочовека Иисус Христос и по този начин подкопавали самите основи на християнската вяра.
Монотелитството било подкрепяно от император Ираклий и от цариградския патриарх Сергий, което допълнително усложнило борбата срещу него. Срещу тази ерес, наред със св. Максим, твърдо се изправили още римският папа св. Мартин и йерусалимският патриарх св. Софроний.
По време на пребиваването си в Картаген св. Максим водел непрекъсната и упорита борба срещу монотелитското учение.
По негово внушение през 649 година папа Мартин свикал събор в Рим, който категорично осъдил монотелитската ерес. По заповед на император Констанс II, наследник на Ираклий, през 653 година св. Максим бил арестуван в Рим и отведен в Константинопол, където два пъти бил съден – през 658 и 662 година – по обвинения в ерес, държавна измяна и враждебност към императорската власт. Светецът бил подложен на жестоки и кървави изтезания, но останал твърд и непоколебим в изповядването на православната вяра. Накрая мъчителите му отрязали езика и отсекли дясната му ръка, за да му отнемат възможността да проповядва и да пише. Въпреки тежките страдания св. Максим останал жив и бил изпратен на заточение в земите на днешна Грузия, където се преставил в Господа през 662 година.
Св. Максим Изповедник е един от най-великите богослови в историята на Христовата Църква и е оставил изключително богато и задълбочено богословско наследство.
