СВ. МАКСИМ ИЗПОВЕДНИК
Днес Църквата чества паметта на преп. Максим Изповедник, един от най-проникновените богослови в историята, авторитетен църковен учител и неустрашим поборник на Православието.
Св. Максим се родил в края на VI век в Цариград в знатно семейство. Получил отлично образование, той бил най-могъщият философски ум на своето време, дълбок познавач на Платон, Аристотел и неоплатониците, а още по-дълбок християнски богослов. Поради знатния си произход, изключителен ум и образаваност бил назначен за императорски секретар. Но тъй като имал силно монашеско призвание, той напуснал този висок пост и станал монах в Хризополския манастир до Халкидон, където прекарал 10 години, след което се преместил в друг манастир, а след персийското нашествие се отправил на Запад, където се установил в Картаген.
Славата на св. Максим в църковната история се основава върху неуморимата му и енергична борба против монотелитската ерес, която признавала в Исус Христос само една воля – Божествената и която представлявала лукаво видоизменение на съборно осъденото монофизитство. И двете ереси – монофизитство и монотелитство – превратно разбирали природата и волята на Богочовека Иисус Христос и така подривали самите основи на Християнството.
Монотелитската ерес била подкрепяна от император Ираклий (611–641) и цариградския патриарх Сергий (610–638). Освен св. Максим срещу нея се противопоставили римският папа св. Мартин и йерусалимският патриарх св. Софроний.
По време не престоя си в Картаген св. Максим водел упорита борба против монотелитството. По негово внушение през 649 г. папа Мартин свикал събор в Рим, който осъдил монотелитството. По заповед на император Констанс II (641–668), приемник на Ираклий, през 653 г. св. Максим бил арестуван в Рим и впоследствие отведен в Константинопол, където на два пъти бил осъждан (в 658 и 662 г.) по обвинения в ерес, държавна измяна и вражда против царя. Светецът бил подложен на кървави изтезания, но останал непоколебим в православната си вяра. Накрая отрязали езика му и отсекли дясната му ръка, за да не може да проповядва и да пише. Въпреки понесените страдания той оживял и бил изпратен на заточение в днешна Грузия, където починал в 662 г.
Молитвите му към Господа да имаме!