СВ. КСЕНИЯ РИМЛЯНКА
На 24 януари честваме успението на св. Ксения Римлянка. Тя се родила в
Рим като дъщеря на сенатор и носела името Евсевия. Когато станала
девойка, родителите ѝ я сгодили за сина на високопоставен велможа, но
Евсевия била решила да посвети целия си живот на Христа.
Малко преди сватбата тя решила да напусне тайно Рим и да потърси място,
където изцяло да се посвети на Бога. В плана ѝ били посветени двете ѝ
прислужници, които също били благочестиви девойки.
Преоблечени в
мъжки дрехи, те трите напуснали тайно нощем бащиния дом на Евсевия и
отплавали с един кораб за Александрия.
Установили се на егейския остров Кос, където Евсевия наела една бедна
къщица и помолила своите спътнички да я считат за равна на себе си и да я
наричат Ксения, което значи чужденка. Трите девойки водели аскетичен
живот. Липсвало им само духовно ръководство, но по Божи промисъл
Евсевия-Ксения срещнала блгочестивия духовник Павел, игумен на
манастира „Св. ап. Андрей“ в град Миласа в малоазийската област Икария.
Той поел духовното ръководство на трите подвижнички, които се
преселили в Миласа и устроили малка църквица близо до катедралата.
Игуменът усърдно се грижел за девическата общност и постригал в
монашество Ксения и нейните приятелки, към които се присъединили и
други монахини. Наскоро Павел станал епископ на Миласа и посветил
Ксения за дякониса, въпреки нейното нежелание.
Животът на дякониса Ксения бил наистина подвижнически. Тя приемала
храна през ден, през два. Хранела се единствено с хляб, който посипвала с
пепел от кадилницата и го овлажнявала със сълзите си. Освен общата
храмова молитва, тя дълго се молела в килийката си с вдигнати към небето
ръце. Облеклото ѝ било най-бедно. Колкото била строга към себе си,
толкова била грижлива, снизходителна, милосърдна и нежна към своите
сестри.
Св. Ксения получила предзнание за своята предстояща кончина, сбогувала
се със сестрите и им дала своите предсмартни наставления. След като ги
отпратила, тя останала сама в храма, където починала в мир на 24 януари.
Годината на кончината ѝ е към 450 г. Епископ Павел я опял при стечение на
множество народ и положил тялото ѝ в посочения от нея гроб. След една
година починала и едната от нейните приятелки, която помолила останалата
да разкаже, коя е била св. Ксения. Така Църквата съхранила житието на
преподобната Ксения Римлянка.
Молитвите и към Господа да имаме!
