СВ. КСЕНИЯ РИМЛЯНКА – 24.01
Св. Ксения се родила в град Рим в семейството на сенатор и при кръщението си получила името Евсевия. Когато станала девойка, родителите ѝ я сгодили за сина на знатен велможа, но Евсевия вече била взела твърдо решение да посвети целия си живот на служение на Христа. Малко преди определената сватба тя решила тайно да напусне Рим и да потърси място, където напълно да се отдаде на Бога. В своето намерение тя посветила и двете си прислужници, които също били благочестиви и боголюбиви девойки. Преоблечени в мъжки дрехи, младите жени напуснали нощем бащиния дом на Евсевия и с кораб се отправили към Александрия.
След пътуването си те се установили на остров Кос в Егейско море, където Евсевия наела бедна къщица и помолила своите спътнички да я считат за равна на себе си и да я наричат Ксения, което означава чужденка. Трите девойки започнали да водят строг аскетичен и молитвен живот. Единствено им липсвало духовно ръководство, но по Божи промисъл Евсевия-Ксения срещнала благочестивия духовник Павел, игумен на манастира „Св. апостол Андрей“ в град Миласа в малоазийската област Икария. Той поел духовното наставничество на трите подвижнички, които се преселили в Миласа и изградили малка църква в близост до катедралния храм.
Игуменът с голямо усърдие се грижел за девическата общност и постригал в монашество Ксения и нейните спътнички, към които постепенно се присъединили и други монахини. Скоро след това Павел бил възведен в епископски сан като епископ на Миласа и посветил Ксения за дякониса, макар тя да не желаела тази чест.
Животът на дякониса Ксения бил изпълнен с истински подвижнически трудове.
Тя приемала храна през ден или дори през два дни. Храната ѝ се състояла само от хляб, който посипвала с пепел от кадилницата и навлажнявала със своите сълзи. Освен общата църковна молитва тя прекарвала дълго време в усърдна молитва в своята килия с издигнати към небето ръце. Облеклото ѝ било крайно скромно и бедно. Колкото строга била към себе си, толкова грижовна, снизходителна, милосърдна и нежна била към своите сестри.
Св. Ксения получила от Бога предзнание за своята близка кончина, сбогувала се със сестрите и им оставила своите последни духовни наставления. След като ги отпратила, тя останала сама в храма и там мирно предала душата си на Бога на 24 януари. Годината на нейната блажена кончина се отнася към около 450 година. Епископ Павел извършил нейното опело в присъствието на множество вярващи и положил тялото ѝ в гроба, който тя предварително била посочила. След една година се преставила и една от нейните спътнички, която преди смъртта си помолила останалата жива сестра да разкаже за живота на св. Ксения. По този начин Църквата запазила и предала житието на преподобна Ксения Римлянка.
