СВ. КРАЛ СТЕФАН МИЛУТИН
Св. благоверен крал Стефан Урош II Милутин e един от най-великите сръбски владетели от благочестивата династия на Неманичите, управлявал от 1282 до 1321 г. и издигнал „толкова църкви, колкото години царувал“.
Положил големи грижи за въздигането на сръбската държава и нейната поместна Църква и надминал всички свои предшественици по дарителство и храмостроителство. Бил син на крал Стефан Урош I (1243-1276) и на принцеса Елена (наречена „Анжуйска“), която в края на живота си става православна монахиня и е канонизирана.
При крал Милутин Сърбия се разширила значително на юг в Македония и Албания. В териториите подвластни на Сръбската архиепископия кралят разгърнал голямо църковно и манастирско строителство. Но щедрото му дарителство не се ограничило само с подвластните му земи. Той построил в светогорския Хилендарски манастир главния храм, който стои и до днес, а също така и кула за защита на манастира от нападения на морски разбойници; подарил на обителта села, воденици и др. Построил също така църкви в Иерусалим, Цариград, Солун и пр. В светия град Иерусалим построил и манастира „Св. Архангели Михаил и Гавриил“, както и странноприемница за поклонниците славяни.
Св. крал Стефан бил благочестив и състрадателен човек. Щедро дарявал материална помощ на манастирите, изграждал болници, развивал просветата. Времето на неговото управление било свързано с натиск за приемане на уния с папата, но той умело маневрирал политически и опазил Православната вяра.
Св. крал Стефан Милутин починал на 29 октомври 1321 г.
Бог го прославил с нетление на мощите, поради което, а също и заради неговата изключителна благотворителност, Сръбската Православна Църква го причислила към лика на светиите.
Първоначално светите му мощи били пазени в Банския манастир „Св. Стефан“ в Косово, а след Косовската битка през 1389 г. били отнесени в близкото село Тренча. Около 1460 г. поради опасност от турците митрополит Стефан ги пренесъл в манастира в Горна Баня край София.
По-късно мощите били пренесени в София, в митрополитския храм, който в негова чест започнал да се нарича от народа „Свети Крал“ (понастоящем този храм се нарича „Св. Неделя“). Там те и до днес са предмет на благоговейна почит. Паметта на светеца се чества на 30 октомври и е един от храмовите празници на столичната катедрала.
Молитвите му към Господа да имаме!
