СВ. КОРНИЛИЙ СТОТНИК
Глава 10 на новозаветната книга „Деяния на светите апостоли“ разказва, че Корнилий бил стотник от римската воинска част в Кесария Палестинска. Макар да бил формално езичник, той бил благочестив човек, правел много милостини на народа и винаги се молел на Единия Бог.
Веднъж, по време на гореща молитва, ангел Божи му се явил и му заповядал да повика при себе си Симон, наречен Петър, от град Иопия и да изпълни всичко, което апостолът ще му каже. А на следващия ден Бог пратил на св. Петър в Иопия видение, при което му заповядал да не счита за нечисто онова, което Бог е очистил. Петър разбрал смисъла на видението едва когато пратениците на Корнилий дошли при него и му казали за какво са пратени.
Апостолът отишъл в Кесария, влязъл в дома на Корнилий, чул разказа за неговото видение и започнал своята проповед за Господ Иисус Христос. Разказал за Неговото въплъщение, за делата Му, за изкупителните Му страдания, за смъртта и възкресението Му, а също и за Неговото Второ пришествие, когато ще се яви като съдия над живи и мъртви. Докато още проповядвал, Дух Свети слязъл върху всички, които слушали словото. И те започнали да прославят Бога и да говорят на разни езици. Присъстващите юдеи се смаяли, че и върху езичниците се излял дарът на Пресветия Дух.
Тогава св. Петър кръстил в името на Иисуса Христа Корнилий и другите присъстващи негови близки, които приели Светия Дух.
По-късно, когато св. апостол Петър отишъл в Иерусалим, тамошните юдеи-християни го укорили, че се сближил с езичници. Той обаче им разказал какво се случило с него, за Божието видение в Иопия, за слизането на Светия Дух върху повярвалите езичници в дома на Корнилий Стотник в Кесария. Тогава всички разбрали, че Бог призовава не само юдеите, но и езичниците към спасение. Споровете продължили още известно време, но след Апостолския събор в Иерусалим въпросът бил окончателно решен и апостолите почнали да проповядват ревностно и на езичниците от всички народи.
За по-нататъшния живот на св. Корнилий Стотник разполагаме само с късни и противоречиви предания. Но новозаветният разказ за случилото се с него свидетелства за исторически поврат в живота на ранната Църква.
Молитвите му към Господа да имаме!
