СВ. КОЗМА ЕТОЛИЙСКИ
Равноапостолният св. Козма се родил към 1714 г. в скромно семейството в затънтеното село Мега Дендро в областта Етолия (западна Гърция). От малък проявявал голяма жажда за знания, стараел се да използва всяка възможност, за да получи образование и всичко онова, което научи, да послужи за полза на братята християни. Положил огромни усилия за своето духовно образование, изучавал древни ръкописи, слушал беседите на монаси, внимавал в съветите и наставленията на старците. Стигнал до Света Гора, където учил в знаменитата Атонска Академия. През 1759 г. се замонашил в светогорския манастир Филотей, а от 1760 г. започнал своите проповеднически и мисионерски пътешествия.
Главна цел на св. Козма била възраждането на християнската проповед, просвещението и пробуждането на народностно съзнание у православните гърци.
Организирал стотици училища.
Първоначално народът посрещал проповедника предпазливо и недоверчиво. Но светецът говорел с хората като с равни, с прости и разбрани думи. Никога не се превъзнасял. Чувствайки неговата любов, смирение и святост, хората горещо обикнали своя пастир, който станал за тях духовен наставник и пример за подражание. Постепенно мълвата за св. Козма се разпространила. На неговите незабравими проповеди присъствали хиляди. Словата му били изпълнени с вътрешна сила, всяка дума била изстрадана и излизала от самото сърце на праведника. Там, където минавал светецът, животът се преобразявал.
След него вървели цял сонм свещеници с икони и свещи, а също и множество миряни.
С разрастването на делото на св. Козма, у враговете на Православието все по-силно се разпалвала ненавист към светеца. Замисляли как да бъде убит.
Самият светец знаел това и неведнъж говорел в проповедите си, че е готов да приеме мъченически венец. Дошло време това да се сбъдне и той доказал чрез своето мъченичество великата си любов към Господа.
Св. Козма бил обявен от своите врагове за руски агент, бил заловен от турските власти и на 24 август 1779 г. бил обесен, а тялото му било хвърлено в близката река, откъдето впоследствие било извадено и положено в манастир. Народът го почитал като светец, а през 1961 г. той бил канонизиран от Константинополската патриаршия като равноапостол и мъченик.
