СВ. КНЯЗ ЙОАН-ВЛАДИМИР

Църквата чества неговата памет на 22 май. Свети княз Йоан-Владимир управлявал областта Дукля (днешна Черна Гора). По природа бил миролюбив, благочестив и добродетелен. През 998 г. при похода на българския цар Самуил по адриатическото крайбрежие Йоан-Владимир бил взет в плен и хвърлен в тъмница. Там в него се влюбила Самуиловата дъщеря Теодора-Косара, която имала милосърдния християнски обичай да посещава затворниците. Самуил се съгласил с дъщеря си да я омъжи за пленения княз и го върнал на престола му като свой васал.

След трагичната смърт на Самуил на 6 октомври 1014 г. се възцарил синът му Гавриил-Радомир, но неговият братовчед Йоан-Владислав (когото Гавриил-Радомир на времето бил спасил от смърт) предателски го убил и заел българския царски престол през 1015 г. На следващата година Йоан-Владислав замислил ново коварство като най-любезно поканил Йоан-Владимир да му гостува. Теодора-Косара се усъмнила в искреността на своя братовчед и първа отишла в Преспъ, където била приета с почести, но лукаво. Йоан-Владислав отново поканил дуклянския княз като се заклел пред златен кръст и му го изпратил.

Йоан-Владимир знаел с какъв човек си има работа и поискал от новия български цар да потвърди искреността на своите намерения като се закълне пред кръст от дърво, какъвто е бил Христовият кръст. Тогава Йоан-Владислав повикал при себе си двама епископи, единият от които бил Охридският архиепископ Давид, и пред тях се заклел с лъжлива клетва, връчил им дървен кръст и ги изпратил при светия княз.

Придружен от двамата епископи Йоан-Владимир тръгнал за Преспа, но още при пристигането му в българската столица на 22 май 1016 г., когато влязъл да се помоли с един храм, дошли убийците, изпратени от Йоан-Владислав и убили праведника на излизане от храма като отрязали главата му.

Съпругата на блажения Владимир Теодора-Косара много плакала, а после измолила от царя да вземе тялото му и го отнесла в Крайна, в църквата на Пресвета Богородица. Самата тя станала монахиня, живяла при храма до смъртта си и била погребана при нозете на съпруга си.

Мощите на св. Княз Йоан-Владимир били прославени с много чудеса. Първоначално били в манастира „Св. Богородица Пречиста“, през XIII век били пренесени най-вероятно в Драч, а през XIV век били пренесени в манастира „Св. Йоан“ близо до албанския град Елбасан. При атеистичния режим в Албания манастирът бил почти унищожен. Сега част от мощите е в Националния музей на Албания, а друга част – в новата катедрала в Тирана.

Молитвите му към Господа да имаме!