СВ. КНЯЗ БОРИС – МИХАИЛ
На 2 май Църквата чества паметта на св. равноапостолен княз Борис-Михаил, Покръстител на българите. Той бил син и наследник на хан Пресиан, при когото преследването на християните в България било прекратено. Към 852 г. след смъртта на Пресиан младият Борис се възкачил на престола. Той бил още по-благосклонен към християните, вслушвал се в тяхната проповед, включително в думите на своята сестра-християнка, замислял да стане християнин. Към 863 г. възнамерявал да приеме Християнството от Западната църква, но вследствие на военен натиск от страна на Ромейската империя, приел св. Кръщение от Константинополската църква и се именувал Михаил.
Част от боилите, които не били съгласни с провежданата от св. Борис политика, вдигнали бунт с цел да го свалят от власт и убият.
Но Бог извършил велико чудо, Покръстителят сразил без бой армията на враговете си и със силата на светия Кръст потушил бунта. Това чудо се е случило на 28 март 866 год и по-късно тази дата се е чествала като празник в църковния календар. Римският папа Николай I е поискал да получи в дар доспехите, в които е бил облечен св. Борис, като свидетелство за чудото, а в последствие е дал половината от тях на западния император.
За да избегне вмешателството на ромейското духовенство в политиката на българската държава, през 866 г. св. Борис се обърнал към Римската църква. Неговите пратеници били приети с радост от папа Николай, който изпратил епископи за да спомогнат за покръстването на българския народ. Но желанието на св. Борис да получи самостоятелен статут на Българската църква били отклонени от Рим, затова Покръстителят се обърнал отново към Цариград, където на големия Събор в 870 г. било решено България да има самостоятелна архиепископия под егидата на Константинополската патриаршия.
Като приключил с това епохално историческо дело, за да осигури културната самостоятелност на България Покръстителят влязъл във връзка със славянския просветители св. Методий, а след смъртта му приел с почести в Плиска неговите прогонени ученици, светите Климент, Наум и Ангеларий. Те веднага се хванали на работа за да възстановят и доразвият делото на светите Кирил и Методий и така сложили началото на Златния век на българската духовност, книжовност и култура.
През 889 г. св. Борис-Михаил предал управлението на държавата на своя син Владимир и се замонашил, но не престанал да надзирава държавните дела.
И когато княз Владимир се отклонил от предначертания от баща му път, през 893 г. старият княз отново поел цялата власт, свалил отстъпника от престола, ослепил го и го хвърлил в затвора. Свикал голям събор в Плиска (893–94 г.), на който поставил на трона по-младия си син Симеон.
До края на живота си св. Борис продължавал да съчетава монашеския подвиг с върховния надзор над държавните дела, помагал в решаващи мигове, въздигал църкви и манастири. Предал Богу дух на 2 май 907 г. и останал в историята като най-великия от българските владетели, определил веднъж завинаги православния християнски избор на България.
