СВ. КНЯЗ БОРИС-МИХАИЛ
Св. равноапостолен княз Борис-Михаил бил син и наследник на хан Пресиан, при когото преследването на християните в България било прекратено.
Към 852 г. след смъртта на Пресиан младият Борис се възкачил на престола.
Той бил още по-благосклонен към християните, вслушвал се в тяхната проповед, включително в думите на своята сестра-християнка, замислял да стане християнин. Към 863 г. възнамерявал да приеме Християнството от Западната църква, но вследствие на военен натиск от страна на Ромейската империя, приел св. Кръщение от Константинополската църква и се именувал Михаил.
Част от боилите, които искали връщане на езичеството, вдигнали бунт с цел да го убият.
Но Бог извършил велико чудо, Покръстителят сразил без бой армията на враговете си и със силата на светия Кръст потушил бунта.
Това станало на 28 март 866 г. и дата се е чествала като празник в църковния календар.
За да избегне вмешателството на ромейското духовенство в политиката на българската държава, през 866 г. св. Борис се обърнал към Римската църква. Пратениците му били приети с радост от папа Николай, който изпратил епископи за да спомогнат за покръстването на българите. Но желанието на св. Борис да получи самостоятелност на Българската църква било отклонено от Рим, затова Покръстителят пак се обърнал към Цариград, където на голям Събор на 3 март 870 г. било решено България да има самостоятелна архиепископия под егидата на Константинопол.
Като приключил с това епохално историческо дело, за да осигури културната самостоятелност на България Покръстителят влязъл във връзка със славянския просветители св. Методий, а след смъртта му приел с почести в Плиска неговите прогонени ученици, светите Климент, Наум и Ангеларий. Те веднага се хванали на работа за да възстановят и доразвият делото на светите Кирил и Методий и така положили началото на Златния век на българската духовност, книжовност и култура.
През 889 г. св. Борис-Михаил предал управлението на държавата на своя син Владимир и се замонашил, но не престанал да надзирава държавните дела. И когато княз Владимир се отклонил от пътя на Христа, през 893 г. старият княз свалил отстъпника от престола, ослепил го и го хвърлил в затвора.
Свикал голям събор в Плиска (893–94 г.), на който поставил на трона по-младия си син Симеон.
До края на живота си св. Борис съчетавал монашеския подвиг с върховния надзор над държавните дела, помагал в решаващи мигове, въздигал църкви и манастири.
Предал Богу дух на 2 май 907 г. и останал в историята като най-великия от българските владетели, определил веднъж завинаги православния християнски избор на България.
