СВ. КИПРИАН МИТРОПОЛИТ КИЕВСКИ И МОСКОВСКИ
Св. Киприан бил роден в българската столица Търново около 1330 г. Заедно със св. Евтимий (бъдещия патриарх) те станали ученици на великия исихаст св. Теодосий Търновски в основания от него манастир в Килифарево. Киприан придружил учителя си в Цариград, а след смъртта му заедно с Евтимий се подвизавали първо в Студийския манастир, а после и на Света гора, където се сближил с бъдещия цариградски патриарх Филотей Кокинос.
През 1374 г. Патриарх Филотей изпратил Киприан на мисия в Киев, който по това време бил под властта на Великото литовско княжество, а през 1375 г. го ръкоположил за митрополит на намиращите се под литовска власт западни руски земи с уговорката да наследи и диоцеза на московския си събрат Алексий след смъртта му (в 1378 г.).
Първоначално московският велик княз Дмитрий Донски отказал да приеме Киприан, но през 1381 г. го повикал в Москва и го приел с големи почести. Отношението на княза към митрополита обаче останоло променливо поради сложната международна политическа обстановка.
Все пак св. Киприан в крайна сметка успял да постигне главната задача – да обедини под скиптъра си разделената руска църква и до смъртта си останал достоен ръководител на една от най-големите православни общности. Той бил проводник на тъй нареченото „второ южнославянско влияние“, като донесъл в руските земи най-доброто от Търновската духовна и книжовна школа, развивайки усилена духовна, книжовна и просветна дейност. Бил почитан от своето паство за многобройните си богоугодни дела, включително и за пренасянето на Владимирската икона на св. Богородица от град Владимир в Москва през 1395 г. по време на нашествието на войските на Тимур (Темерлан), които по чудо прекратили нашествието и се върнали обратно. Св. Киприан оставил значително книжовно творчество – преводи от гръцки, житийни творби, химнографски текстове и пр. В своето “Похвално слово за Киприан” митрополит Григорий Цамблак се обръща към русите: “Нашето Отечество го роди, а вам Бог го дари…”
Св. Киприан се упокоил в Господа на 16 септември 1406 година и бил погребан в Успенския събор в Московския Кремъл. При преустройството на храма през 1472 г. мощите му били прославени и положени в мраморен саркофаг, където почиват и до днес.
Молитвите му към Господа да имаме!