СВ. ЙОАН КУКУЗЕЛ И СВ. РОМАН СЛАДКОПЕВЕЦ
В деня на Покров Богородичен Църквата почита и преподобните Йоан Кукузел и Роман Сладкопевец.
Ангелогласният – така нарекли още на младини св. Йоан Кукузел. Роден от българка през 1280 г., наричан още магистър на магистрите, този пръв императорски певец във Византия пеел нежно и с магическо упоение в гласа си призовавал към чистота и смирение. Бил истински извор на музиката, както е написано в старите свитъци.
Житието на светеца е съставено в края на XIV век. В него се разказва как надареният с необикновени музикални способности младеж бил изпратен да изучава Свещеното Писание в дворцовото певческо училище в Константинопол, където скоро станал любимец на императора.
Желаейки да се откъсне от светските грижи и да служи на Господа в безмълвие, той тайно избягал и се укрил в Светогорския манастир „Св. Атанасий“. Представил се за неук пастир и игуменът му поверил манастирското стадо. Един ден подвизаващ се наблизо монах видял дивно чудо: пеещ пастир и кози, които не пасели, а го гледали, сякаш се радвали на ангелското му пеене. Въпреки настояванията на императора, който научил къде се намира, Йоан останал в манастира. Там той създал своите безсмъртни произведения: „Полиелей на българката“ (посветен на майка му), „Антиксантари“, „Голямото исо“, „Херувимска песен“ и други.
Св. Йоан Кукузел създал нов тип нотно писмо – невмено, наричано още „Кукузелево“, което било с повече нюанси и по-разбираемо. Ръкописи на създадените от него песнопения се съхраняват до днес в библиотеките в Цариград, Солун, Атина, Атон, Ватикана, Париж, Виена и другаде. Много от композициите му напомнят български напеви. И днес музиката на Ангелогласния български светец Йоан Кукузел звучи като първомолитва за всички нейни изпълнители и ценители.
Преподобният Роман Сладкопевец бил добродетелен и ревностен християнин, клисар в храма „Света София“ в Константинопол.
Редом с преп. Йоан Кукузел, св. Роман с право е признат за най-добрия песнописец – както по богатство на мислите, съдържащи се в неговите песнопения, така и по поетическото им вдъхновение, одухотвореност и дълбочина на чувствата и възвишеност на езика. В своите песнопения Църквата го възпява като „славей на божествената песен“, „струна на преславните слова“.
Св. Роман е автор на повече от 1000 химна, от които днес известни са около 85, които обличал във формата на създадения от него нов богослужебен жанр „кондак“.
