СВ. ЙОАН ЗЛАТОУСТ

Днес почитаме великия отец на Църквата и вселенски учител св. Йоан Златоуст, който се родил към 347 г. в Антиохия. Получил отлично образование при известния езически ритор Ливаний. За кратко време бил адвокат, но християнството го привличало все повече и той се заел с изучаването на християнското богословие под ръководството на антиохийския архиепископ св. Мелетий, който го кръстил. 

След кончината на майка си Йоан се замонашил и прекарал четири години с други монаси, а след това две години в пълно уединение. В пустинята той започнал да пише своите първи богословски трудове. Поради разстроеното си здраве св. Йоан се завърнал в Антиохия. Бил ръкоположен за дякон, а впоследствие и за свещеник. 

Големия си словесен дар, заради който впоследствие бил наречен „Златоуст“, употребил в многобройни силни и ярки проповеди. Словата му разяснявали Писанието, обсъждали духовни и нравствени въпроси, трогвали сърцата, въздействали върху съвестта, променяли поведението и възпитавали онези, които отвсякъде се стичали да го слушат.  

В 397 г. Иоан, най-неочаквано за самия него, бил избран за архиепископ на Константинопол. Като опознал столичния живот и състоянието на тамошния клир, той установил редица нередности и разхищения, с които започнал целенасочена борба. Изобличавал излишния разкош и разпуснатостта, както у духовенството, така и у аристокрацията. Противно на тях той раздавал милостиня, строил болници и приюти. 

Със своя висок нравствен живот и изобличения на недъзите на обществото св. Йоан си създал много врагове сред столичния клир и византийската аристокрацията и дори с императрица Евдоксия, които свикали срещу него нарочен събор, който несправедливо го осъдил в 403 година и светецът бил изпратен на заточение. Но последвалото след това възмущение от страна на народа, както и страшното земетресение, в което Евдоксия видяла израз на Божия гняв за гонението на невинния архиепископ, заставили императрицата да върне св. Йоан Златоуст в Константинопол. 

Ала тъй като и след завръщането си той не променил начина си на живот, изобличавайки пороците на двора и защитавайки бедните, затова в 404 г. отново бил изпратен на заточение. Прекарал две години в Кукуза в Армения, след което решили да го изпратят на заточение на друго място, но по пътя св. Йоан починал (14 септември 407 г.) в гр. Комана Понтика, с думите: „Слава Богу за всичко!“. Почитанието му като светец започнало скоро след това, а тридесет години след кончината му мощите му били тържествено пренесени в Константинопол и положени в църквата „Св. Апостоли“.

Многобройните творения на св. Йоан Златоуст са безценни бисери в съкровищницата на православната книжнина. Боговдъхновени, изтъкани от любов и състрадание, духовно проникновени и умствено извисени, неговите проповеди и църковни беседи са един непрестанен извор на премъдрост, от който черпят безброй поколения. 

Неговото име носи и Златоустовата св. Литургия, съставена и допълнена въз основа на службата, която той съставил. Тя  се служи ежедневно в православните храмове по света, което е още едно свидетелство за огромния авторитет на св. Йоан Златоуст като вселенски учител. 

Молитвите му към Господа да имаме!