СВ. ЙОАН ЗЛАТОУСТ
Великият отец на Църквата и вселенски учител св. Йоан Златоуст се родил около 347 г. в Антиохия. Получил отлично образование при известния езически ритор Ливаний, след което за кратко време бил адвокат, но християнството го привличало все повече и той се заел с изучаването на богословие под ръководството на антиохийския архиепископ св. Мелетий, който го и кръстил.
След кончината на майка му Йоан се замонашил и прекарал четири години с други монаси, а след това още две години в пълно уединение. В пустинята той започнал да пише своите първи богословски трудове. Поради разстроеното си здраве св. Йоан се завърнал в Антиохия.
Бил ръкоположен за дякон, а впоследствие и за свещеник.
Големият си словесен дар, заради който впоследствие бил наречен „Златоуст“, употребил в многобройни силни и ярки проповеди. Словата му разяснявали Светото Писание, обсъждали духовни и нравствени въпроси, трогвали сърцата, въздействали върху съвестта, променяли поведението и възпитавали онези, които отвсякъде се стичали да го слушат.
В 397 г. св. Иоан, най-неочаквано за самия него, бил избран за архиепископ на Константинопол. Като опознал столичния живот и състоянието на тамошния клир, той установил редица нередности и разхищения, с които започнал целенасочена борба. Изобличавал излишния разкош и разпуснатостта, както у духовенството, така и у аристокрацията. Противно на тях той започнал да раздава милостиня, строил болници и приюти.
Със своя висок нравствен живот и изобличения на недъзите на обществото св. Йоан си създал много врагове сред столичния клир и византийската аристокрацията и дори влязъл в конфликт с императрица Евдоксия. Те свикали срещу него нарочен събор, който несправедливо го осъдил в 403 год. и светецът бил изпратен на заточение. Но последвалото след това възмущение от страна на народа, както и страшното земетресение в столицата, в което Евдоксия видяла израз на Божия гняв за гонението на невинния архиепископ, заставили императрицата да върне св. Йоан Златоуст в Константинопол.
Ала тъй като и след завръщането си той не променил начина си на живот, изобличавайки пороците на двора и защитавайки бедните, затова в 404 г. отново бил изпратен на заточение. Прекарал две години в Кукуза, Армения, след което решили да го изпратят на заточение на друго място, но по пътя св. Йоан починал на 14 септември 407 г. в гр. Комана Понтика, с думите:
„Слава Богу за всичко!“.
Почитането му като светец започнало скоро след това, а тридесет години след кончината му мощите му били тържествено пренесени в Константинопол и положени в църквата „Св. Апостоли“.
Многобройните творения на св. Йоан Златоуст са безценни бисери в съкровищницата на православната книжнина. Боговдъхновени, изтъкани от любов и състрадание, духовно проникновени и умствено извисени, неговите проповеди и църковни беседи са един непрестанен извор на премъдрост, от който черпят безброй поколения.
Неговото име носи и Златоустовата св. Литургия, съставена и допълнена въз основа на службата, която той съставил. Тя се служи ежедневно в православните храмове по света, което е още едно свидетелство за огромния авторитет на св. Йоан Златоуст като вселенски учител.