СВ. ИРИНЕЙ ЛИОНСКИ
Св. Ириней, един от великите отци на Църквата, се родил в християнско семейство в малоазийския град Смирна (Измир) през първата половина на II век. Той е ученик на св. Поликарп Смирненски, който пък е ученик на св. Иоан Богослов – любимия ученик на Господ Иисус Христос.
„Аз живо помня – писал св. Ириней вече на старост – всичко, което ми разказваше Поликарп за своите беседи с Иоан Богослов, който говорил за Иисус Хростос, за Неговите чудеса и учения. И Поликарп вярно ни предаваше онуй, което бил чул от очевидеца на Словото на живота. Аз, по Божия милост, слушах всичко това с внимание и го записах не на хартия, а в сърцето си.“
За живота на св. Ириней са се запазили малко подробности, Той бил ръкоположен за презвитер от св. Поликарп, а по-късно проповядвал в южна Галия (Франция), където се установил в град Лугдунум (Лион). Ревностно служил на Бога и на ближните си, упорито се борел с ересите. Във връзка с борбата срещу монтанизма, през 177 г. бил изпратен в Рим. По време на гоненията срещу християните при император Марк Аврелий (упр. 161–180), църквите в Галия дали много жертви. Християните били преследвани и влачени в тъмници, бити с тояги и камъни, а имуществата им били ограбвани, но показвайки несъкрушимо мъжество и твърда вяра, те не се отрекли от вярата си в Христа. Сред множеството мъченици при тези гонения бил и престарелият епископ на Лион св. Потин. След неговата смърт (през 177 г.) за епископ на Лион бил избран св. Ириней, който ревностно продължил неговата архипестирска и мисионерска дейност.
По време на неговото епископство различни лъжливи тълкувания на Св. Писание смущавали вярващите. Срещу тези лъжеучения св. Ириней написал многобройни съчинения. Повечето от тях са загубени, но е съхранен най-важният му труд: “Срещу ересите“ в пет книги. В в него той ясно и красноречиво излага християнското учение и опровергава лъжеучителите, на първо място различните гностически ереси.
Не е известно точно кога и как е завършил живота си, но се предполага, че това е станало при гоненията на император Септимий Север (упр. 193–211) в края на II или началото на III век.
Молитвите му към Господа да имаме!
