Св. Иоан Богослов
Свети апостол и евангелист Иоан Богослов бил син на Зеведей и брат на св. ап. Иаков Зеведеев. Той бил призован за апостол заедно с брат си от Господ Иисус Христос, когато се занимавали с риболов на брега на Галилейско езеро. Като оставили веднага риболова, лодката и баща си, двамата братя тръгнали след Иисуса Христа.
Св. Иоан бил любимият ученик на Христос, а неговото боговдъхновено Евангелие заедно с посланията му ни разкриват най-важното познание за Бога като Любов.
По време на доброволните страдания на Христа всички апостоли се разбягали, изоставяйки своя божествен Учител. Единствен св. Иоан заедно със св. Богородица били докрай до Господа в неговите страдания. Затова Господ го посочил за син на Пречистата Дева Мария, казвайки: „жено, ето син ти! После казва на ученика: ето майка ти! И от оня час ученикът я прибра при себе си“ (Иоан. 19:26-27). Св. Иоан се отнасял към нея като към своя майка и ѝ служел синовно до нейното честно и славно Успение.
След кончината на пресвета Богородица св. Иоан се отправил заедно с ученика си Прохор в Мала Азия, където по жребий му се паднало да проповядва Словото Божие. В град Ефес той извършил много чудеса и знамения сред езичниците, дори възкресявал мъртви, а мълвата за него се разпространила навсякъде.
По това време римският император Домициан повдигнал голямо гонение срещу християните и св. Иоан бил наклеветен пред него. Арестували го и го изпратили в Рим, където заради изповядването на Христа светият апостол най-напред изтърпял удари, а после бил принуден да изпие чаша със смъртоносна отрова, но не получил никаква вреда от нея. Тогава бил хвърлен в котел с кипящо масло, но и оттам излязъл невредим. Народът прославил християнския Бог, а кесарят, като не дръзвал повече да измъчва светия, го осъдил на заточение на остров Патмос.
Там св. Иоан написал своето Евангелие и книгата „Откровение“ („Апокалипсис“), която е послание на Господа към седемте църкви и пророчества за края на света и бъдещият всеобщ съд.
Молитвите му към Господа да имаме!
