СВ. ИОАН БОГОСЛОВ
Свети апостол и евангелист Иоан Богослов бил син на Зеведей и брат на св. апостол Иаков Зеведеев. Те двамата били призовани от Господ Иисус Христос, когато се занимавали с риболов на брега на Галилейско езеро. Като оставили веднага риболова, лодката и баща си, двамата братя тръгнали след Иисуса.
Св. Иоан бил любимият ученик на Христос, а неговото боговдъхновено Евангелие заедно с посланията му ни разкриват най-важното познание за Бога като Любов.
По време на доброволните страдания на Христа другите апостоли се уплашили и разбягали, изоставяйки своя божествен Учител. Единствен св. Иоан заедно със св. Богородица били докрай до Господа в Неговите страдания и до кръстната Му смърт. Затова пред смъртта Си Христос го посочил на пречистата Дева Мария, казвайки: „жено, ето син ти! После казва на ученика: ето майка ти! И от оня час ученикът я прибра при себе си“ (Иоан. 19:26-27). Св. Иоан се отнасял към нея като към своя майка и ѝ служел синовно до нейното честно и славно Успение.
След кончината на пресвета Богородица св. Иоан се отправил заедно с ученика си Прохор в Мала Азия, където по жребий му се паднало да проповядва Словото Божие. В град Ефес той извършил много чудеса и знамения сред езичниците, дори възкресявал мъртви, а мълвата за него се разпространила навсякъде.
По това време римският император Домициан повдигнал голямо гонение срещу християните.
Св. Иоан бил арестуван и изпратен в Рим, където заради изповядването на Христа светият апостол най-напред изтърпял удари, а после бил принуден да изпие чаша с отрова, но не получил никаква вреда от нея. Тогава бил хвърлен в котел с кипящо олио, но и оттам излязъл невредим. Народът прославил християнския Бог, а кесарят, като не дръзвал повече да измъчва светия, го осъдил на заточение на остров Патмос.
Там престарелият св. Иоан написал своето Евангелие, а също и книгата „Откровение“ („Апокалипсис“), която е послание на Господа към седемте църкви в Мала Азия и пророчества за края на света и бъдещият всеобщ съд.
