СВ. ЕФРЕМ СИРИН
Днес Църквата чества паметта на най-знаменития от сирийските светци преподобни Ефрем Сирин, велик църковен отец, учител и поет. Той е роден около 306 г. в сирийския град Нисибин (днес Нусайбин в Турция), наскоро присъединен към Римската империя. Родителите му били прости земеделци и добри християни. От ранно детство бил възпитан в страх Божи. Бил кръстен като младеж, ръкополжен за дякон и приел монашески обети.
Св. Ефрем имал призвание за духовно вглъбяване и молитвено богообщение, затова се отдалечил от света и заживял отшелнически. Станал ученик на св. Яков, който заема Нисибинската епископска катедра към 308 г. и участва в Никейския събор в 325 г. Постепенно Ефрем израснал като велик молитвеник и мъдър духовен наставник.
С просветен от Бога ум той започнал да богословства и да пише тълкувания на Свещеното Писание, както и да създава многобройни стихотворни песнопения. Станал един от най-ярките поети на Църквата. Св. Ефрем Сирин водил борба с ересите като утвърждавал православната вяра и до нас са останали множество негови догматико-полемически съчинения. Сред творбите му са запазени над 400 песнопения: за вярата, срещу ересите, за рая, за девството и пр. Борбата с греха и покаянието са основни теми в съчиненията му.
Той е един от основателите на Нисибинската школа, която векове по-късно остава център за обучение на Източната църква. През 363 г. след като град Нисибин бива завладян от персите неговите жители-християни били преселени първо в Амида (Диарбекир), а после в Едеса (Урфа), където св. Ефрем прекарва последните десет години от живота си.
Умира през 373 г., след като се заразява с чума, докато служи и се грижи за заразените. По неговото завещание бил погребан в края на градските гробища, където погребвали странници.
Неговото име носи и молитвата, която звучи в цялото великопостно богослужение:
„Господи и Владико на моя живот, не ми давай дух на безделие, униние, властолюбие и празнословие. Но дух на целомъдрие, смиреномъдрие, търпение и любов дарувай на мене, Твоя раб. Ей, Господи Царю! Дарувай ми да виждам моите прегрешения и да не осъждам моя брат, защото си благословен во веки веков. Амин.“
