СВ. ЕФРЕМ СИРИН -28.01
Преподобни Ефрем Сирин, един от най-великите църковни отци, учители и поети на ранното християнство, се ражда около 306 г. в град Нисибин, разположен в Горна Месопотамия – територия, която по това време току-що била включена в пределите на Римската империя. Макар родителите му да били обикновени земеделци, те възпитали сина си в духа на дълбока християнска вяра и благочестие, което оставя траен отпечатък върху целия му живот.
Въпреки бурния си младежки нрав, Ефрем отрано усетил призвание към духовно вглъбяване, покаяние и непрестанна молитва, поради което постепенно се отдалечил от светския живот и избрал пътя на отшелничеството. Станал ученик на св. Яков, епископ на Нисибин и участник в Първия вселенски събор в Никея през 325 г., от когото получил дълбоко богословско и духовно наставление. Под опитното и мъдро ръководство на своя духовен отец Ефрем израснал като изключителен молитвеник, подвижник и духовен наставник.
С ум, просветен от Божията благодат, св. Ефрем започнал да пише тълкувания на Свещеното Писание и да създава поетични песнопения, чрез които изразява дълбочината на православната вяра. Така той станал един от най-ярките и влиятелни поети в историята на Църквата. Св. Ефрем водил последователна и задълбочена борба срещу ересите на своето време, утвърждавайки чистотата на православното учение чрез множество догматико-полемически трудове, достигнали до нас. От неговото богато наследство са запазени над 400 песнопения, посветени на вярата, борбата с ересите, същността на девството, покаянието и духовния живот. Централни теми в съчиненията на св. Ефрем остават борбата с греха, съкрушението на сърцето и истинското християнско покаяние.
Свети Ефрем е сред основателите на Нисибинската богословска школа, която се утвърждава като важен образователен и духовен център за Православната църква в региона. През 363 г., след завладяването на Нисибин от персите, християнското население на града е принудено да се пресели – първо в Амида (днешен Диарбекир), а впоследствие в Едеса (Урфа). Именно в Едеса св. Ефрем прекарва последното десетилетие от земния си живот, отдаден на строги аскетични подвизи, богословско творчество и милосърдно служение на бедните и страдащите. Предприел далечно пътуване до Египет, за да се срещне с прочутите пустинни отшелници, а също така посетил св. Василий Велики в Кесария Кападокийска. Св. Ефрем Сирин починал в Господа през 373 г., оставяйки след себе си неизмеримо духовно наследство. Името на свети Ефрем Сирин е неразривно свързано и с прочутата покайна молитва, която се чете през цялото богослужебно време на Великия пост:
„Господи и Владико на моя живот, не ми давай дух на безделие, униние, властолюбие и празнословие. Но дух на целомъдрие, смиреномъдрие, търпение и любов дарувай на мене, Твоя раб. Ей, Господи Царю! Дарувай ми да виждам моите прегрешения и да не осъждам моя брат, защото си благословен во веки веков. Амин.“


