СВ. ЕФРЕМ ПАТРИАРХ СРЪБСКИ
Св. Ефрем се родил в 1311 г. „в областта на българското царство“ през царуването на българския цар Михаил Шишман, на сръбския крал св. Стефан Милутин и византийския император Андроник II Палеолог. Син на свещеник и възпитан в благочестие, той пожелал да се посвети на монашески живот. Но понеже родителите му се възпротивили, той – насърчен от съновидение – избягал от тях и станал монах на 23-годишна възраст.
По-късно постъпил в атонския Хилендарски манастир.
Турските нападения го принудили да отиде в друга обител, а оттам – в Сърбия, където се установява като отшелник и безмълвник при Дечанския манастир.
След смъртта на тогавашния сръбски патриарх Сава – при царуването на св. княз Лазар, след помирението на сръбската патриаршия с Цариградската – той бил избран за Сръбски патриарх в 1375 г. въпреки неговото първоначално несъгласие. Като патриарх той бил добър учител на своето паство, благотворителен към бедните и нещастни люде, застъпник на вдовици и сираци, противник на еретиците.
След като управлявал Сръбската църква няколко години, патриарх Ефрем помолил княза и клира да го освободят от патриаршеското служение, за да прекара старините си в безмълвие (исихия). Тогава бил свикан събор, който избрал на негово място Спиридон, а самият Ефрем се оттеглил в манастир, където се подвизавал в пост и молитва още 9 години.
След трагичната битка на Косово поле (15 юни 1389 г.) св. княз Лазар бил убит.
Патриарх Спиридон починал и тъй като времената били резмирни и опасни, било невъзможно да се свика събор за избор на нов патриарх. В тези критични времена помолили св. Ефрем пак да заеме патриаршеския престол и той се съгласил. Когато настъпило по-спокойно време, бил свикан събор, който избрал Даниил за патриарх, а св. Ефрем пак се завърнал в своето любимо отшелническо безмълвие. Починал 88-годишен на 15 юни 1399 г. Седем години след кончината му Сръбската църква го канонизирала за светец в 1406 г.
