Св. Емилия
Св. Емилия се родила в началото на IV век в град Кесария в Мала Азия в богато семейство, което притежавало огромни поземлени имения. Била рядко красива и дълбоко религиозна. Баща ѝ загинал мъченически при гоненията на император Лициний, след което тя се омъжила за образования и благочестив адвокат и ритор Василий (Старши), който по-късно станал свещеник. Техният брак бил не толкова плътски съюз, колкото взаимен стремеж към добродетел, изразяващ се в грижа за бедните, гостоприемство, очистване на душата чрез въздържание. Част от имуществото си те посветили на Бога. Емилия родила 9 деца, много от които се почитат като светци: Василий Велики, Григорий Нисийски, Петър Севастийски, Навкратий, Макрина (Младша) и Теосевия. В този чуден богоблагословен род светостта изобилства в три поколения.
След смъртта на св. Василий (Старши) най-голямата дъщеря Макрина помагала на Емилия да управлява домакинството, а когато децата отраснали, тя убедила майка си да приеме монашество. Заедно се оттеглили в имението Анис на брега на реката Ирис (в днешна Северна Турция) и основали манастирска общност от девици, където били последвани от много освободени от тях робини. Св. Емилия починала в Господа на 30 май 375 г. и била погребана в саркофага на своя съпруг.