СВ. ЕМИЛИЯ КЕСАРИЙСКА
Св. Емилия е родена в Кесария в началото на IVвек в богато семейство, на което принадлежали обширни земевладения в Мала Азия. Била рядко красива, но, бидейки дълбоко вярваща, се подготвяла за безбрачие. Но след като баща ѝ приел мъченическа смърт при имп. Лициний (308–324), за да избегне възможно оскърбление или отвличане, тя се омъжила за адвоката Василий (известен по-късно като Василий Старши), който бил образован и благочестив човек. Св. Григорий Богослов пише, че техният брак се състоял не толкова в плътско съединение, колкото във взаимно стремление към добродетел, изразено в грижа за бедните, в страноприемство, благотворителност и в очистване на душата чрез въздържание. Бог им дал 10 деца, от които поне 5 са почитани като светци: Василий Велики епископ Кесарийски, Григорий епипоскоп Нисийски, Петър епископ Севастийски, — преподобна Макрина Младата и блаж. Теосевия. Светителите Василий и Григорий се прославили като велики богослови и отци на Църквата, св. Петър с помощта на сестра си Макрина получил добро религиозно възпитание и преуспял в добродетел не по-малко от Василий и Григорий. Прп. Макрина се проявила като образец на женското монашество, а блаж. Теосевия станала дякониса и помощница на св. Григорий. Синът Навкратий на 22 години оставил светската кариера, оттеглил се в пустинята и живял в уединение 5 години; другият син, Никифор, починал в ранна възраст. Имената на останалите деца на св.Емилия не са известни. Предполага се, че някои от тях по-късно приели монашество.
Особено влияние върху семейството оказало аскетическото учение на Евстатий Севастийски.
След смъртта на бащата по-голямата дъщеря Макрина помагала на майка си да води домакинството; когато децата пораснали, тя убедила Емилия да приеме монашески начин на живот. Заедно те се оттеглили в имота Аниса на брега на р. Ирис, в околностите на град Ивора (дн. Северна Турция), и основали там обител. Св. Емилия починала към 373 г, заобиколена от грижите на дъщеря си Макрина и сина си Петър. Била погребана в църквата на св. 40 мъченици Севастийски в саркофага на съпруга си.
