СВ. ЕВФИМИЯ ВСЕХВАЛНА
Днес честваме великото чудо, което станало на IV Вселенски събор в 451 г. с мощите на мъченицата от началото на IV век св. Евфимия.
През V век се появила ереста на монофизитство, която било разпространена от цариградския архимандрит Евтихий и подкрепена в смекчена форма от александрийския патриарх Диоскор. Монофизитите погрешно утвърждавали, че божествената природа на Иисус Христос поглъщала Неговата човешка природа и се създавала една нова богочовешка природа. Това твърдение изкривява православното учение за личността на Спасителя, която има две природи – едновременно неслети и неразделни.
За да се реши този спор в Църквата, по време на благочестивия император Маркиан и неговата съпруга св. Пулхерия през 451 г. бил свикан IV Вселенски събор. В него участвували 630 отци под председателството на Цариградския патриарх Анатолий. Заседанията се провеждали в град Халкидон, в храма на особено почитаната св. великомъченица Евфимия Всехвална.
След продължителни спорове и безплодни разисквания между еретиците и православните, патриарх Анатолий Константинополски предложил за разрешаване на въпроса да се обърнат с молитва към светата великомъченица Евфимия, чиито мощи почивали в храма и били извор на много чудеса. Православните и монофизитите написали на отделни свитъци своите изповедания и ги положили в саркофага с мощите, след което той бил запечатан с царските печати.
Три дни и три нощи всички постели и се молели.
Когато на четвъртия ден счупили печатите и отворили саркофага, намерили монофизитския свитък в нозете на светицата, а свитъка с изповеданието на православните в нейните ръце. Но чудото не свършило дотук — щом патриарх Анатолий се доближил до саркофага, за да вземе утвърдения от мъченицата свитък, тя сама протегнала ръка и му го подала. Така св. Евфимия засвидетелствувала истинността на православното учение, за която положила живота си, и чрез дивното си чудо върнала в Църквата мнозина от заблудилите се.
