СВ. ЕВФИМИЯ ВСЕХВАЛНА
Днес честваме великото чудото, което станало по времето на IV Вселенски събор в 451 г. с мощите на мъченицата от началото на IV век св. Евфимия.
През V век се появила ереста на монофизитство, което било разпространено от александрийския патриарх Диоскор и от цариградския архимандрит Евтихий.
Тези еретици лъжливо учели, че божествената природа на Иисус Христос поглъщала Неговата човешка природа. Това лъжеучение косвено отричало изкуплението на човешкия род, извършено от Спасителя в качеството му и на Син Човешки. Всички ереси в Църквата през вековете произтичали от опитите на някои образовани християни да обяснят със собствения си разум божествените истини, които знаем от Бога по откровение, приемаме чрез вяра и обясняваме чрез богопросветен разум. Но това, което верните Христови последователи пазели като божествено предание, трябвало да бъде съборно защитено и утвърдено.
За да се реши този спор в Църквата, по време на благочестивия император Маркиан и неговата съпруга св. Пулхерия през 451 година бил свикан IV Вселенски събор.
В него участвували 630 отци под председателството на Константинополския патриарх Анатолий. Заседанията се провеждали в град Халкидон, в храма на особено почитаната св. великомъченица Евфимия Всехвална.
След безкрайни спорове и безплодни разисквания между еретиците и православните, патриарх Анатолий Константинополски предложил за разрешаване на въпроса да се обърнат с молитва към светата великомъченица Евфимия, чиито мощи почивали в храма и били извор на много чудеса. Православните и монофизитите написали на отделни свитъци своите изповедания и ги положили в саркофага с мощите, след което той бил запечатан с царските печати. Три дни и три нощи всички се молели и постели. Когато на четвъртия ден счупили печатите и отворили саркофага, намерили монофизитския свитък стъпкан в нозете на светицата, а свитъка с изповеданието на православните в нейните ръце. Но чудото не свършило дотук — щом патриарх Анатолий се доближил до саркофага, за да вземе утвърдения от мъченицата свитък, тя сама протегнала ръка и му го подала. Така св. Евфимия засвидетелствувала истинността на православното учение, за която положила живота си, и чрез дивното си чудо върнала в Църквата мнозина от заблудилите се.
