СВ. ДАНИИЛ СТЪЛПНИК – 11.12
Този дивен Божи служител се родил около 409 г. в дома на благочестиви християни в Горна Месопотамия (днешна Турция). Родителите му дали обет пред Бога, че ще го посветят на Него и когато Даниил достигнал 12-годишна възраст, той постъпил в манастир. В обителта момъкът удивлявал и най-опитните аскети със своята ревност към усърдна молитва и постоянни трудове.
След време в сърцето му се породило желание да посети светите места, където Господ Иисус Христос живял и страдал.
Но игуменът временно го задържал. По-късно го изпратил по работа в Антиохия и Даниил се зарадвал, защото се откривала дългожеланата възможност да посети преподобни Симеон Стълпник. Като се изкачил на неговата кула, той получил благословение и наставление от светия подвижник, който в пророчески дух му разкрил предстоящите изпитанията, но и неизменната Божията подкрепа в тях.
Скоро след завръщането си в манастира, игуменът починал и братството пожелало да въздигне Даниил на негово място. Той обаче смирено отказал и насочил вниманието им към друг достоен монах. Самият Даниил напуснал обителта, възнамерявайки да изпълни отдавнашното си желание да посети Йерусалим. Но един опитен духовник му казал, че Божият промисъл му е отредил друг път. Даниил послушал съвета му и се установил близо до Константинопол, където издигнал кула (стълп) и там денем и нощем прекарвал в пост и молитва, подражавайки на свети Симеон.
Подвизавайки се, самоотверженият аскет претърпял много гонения и клевети, но всичко понасял спокойно и търпеливо, твърдо уповавайки на Господа, Който го укрепявал и го удостоил с великия дар на чудотворство. Даниил се прочул с божествена мъдрост и благочестие. Множество хора се стичали при неговия стълп, за да получат духовен съвет; ученици се заселвали близо до него; а царе и велможи търсели наставление и благословение. Помагайки на всички, подвижникът считал себе си винаги за недостоен Божи раб. Подвизавал се на стълпа 33 години и победил плътта, страстите и демоните, достигайки голяма святост. Св. Даниил се преставил в Господа през 493 г.
