СВ. ГРИГОРИЙ НИСИЙСКИ
Св. Григорий се родил около 335 г. в Кападокия в семейство знаменито с поколения светци и изповедници на вярата. Заедно с по-големия му брат св. Василий Велики и със св. Григорий Богослов те са трите основни стожера на Кападокийското богословие с ключов принос за изясняване на учението на Православната вяра през втората половина на IV век.
Благодарение на знатния си произход и семейната традиция Григорий получил високо образование.
Голямо духовно-аскетично влияние упражнила върху него сестра му св. Макрина, която лично го наставлявала.
Когато император Юлиан Отстъпник отстранил християните от учителското съсловие, св. Григорий се оттеглил в най-строго монашеско усамотение. В 372 година св. Василий поставил брат си, въпреки нежеланието му, за епископ на град Ниса. При арианствуващия император Валент той бил оклеветен, осъден и прогонен от катедрата си, но след смъртта на Валент (378 г.) пак бил възстановен в епархията си. Взел участие в Антиохийския събор през 379 г. и във Втория Вселенски събор през 381 г. като ключова фигура със забележителен богословски принос.
Многостранна е дейността на св. Григорий Нисийски като плодовит писател и даровит богослов.
Неговата богата умозрителна дарба му помагала да обработи систематически истините на вярата и да ги защищава от еретиците. Той има важен принос към укрепване и развиване на Православната догматика. Освен от силния характер и изповедничество на мъчениците, Православието се нуждае и от светли и богопросветени умове като св. Григорий, за да изясни и устрои своето учение. В знаменитото си съчинение в 12 книги „Против Евномий“ св. Григорий Нисийски защищава учението на брат си св. Василий Велики относно божествеността на Сина и на Светия Дух. Нему принадлежат и прекрасни тълкувания на Петокнижието и на Псалтира, както и чудни беседи върху Блаженствата и Господнята молитва. От него са останали образцови аскетически трудове, проповеди, речи на полемични теми и пр., които му отреждат достойно място сред великите Кападокийци.
Св. Григорий Нисийски починал в Ниса към 394 г.