СВ. ГРИГОРИЙ БОГОСЛОВ

Днес Църквата чества успението на св. Григорий Богослов, един от най-заслужилите отци на Църквата, вселенски учител и боговдъхновен богослов.

Роден е около 330 г. в селището Арианз близо до град Назианз в Кападокия в семейството на светци – св. Нона и св. Григорий, епископ на Назианз – които от най-ранно детство му предали своето благочестие и любов към Бога. Получил първокласно домашно възпитание и образование в Назианз, той продължил учението си в Кесария Кападокийска, после в Александрия и най-сетне в Атина, където установил близко приятелство със св. Василий Велики. В пълния с изкушения град двамата знаели само два пътя – към школата и към християнския храм. 

През 361 г. Григорий се завръща у дома. Прекарва известно време в Понт заедно със св. Василий в аскетизъм и безмълвие, но по-късно се връща в Назианз, за да помага на своя стар баща в обгрижването на епархията. По настояване на баща си и на св. Василий е поставен против волята си за епископ на малкото селище Сасима. След кончината на св. Василий, през 379 г. св. Григорий е призован да отиде в Константинопол и да оглави борбата на православните срещу еретиците (най-вече арианите), които от десетилетия господствали в столицата. Св. Григорий повежда срещу арианството успешна богословска и проповедническа борба, която завършва с победа. На свикания от император Теодосий Велики Втори Вселенски събор през 381 г., който Григорий по едно време председателства, арианството е отхвърлено, а Никейското православие е препотвърдено. За да избегне лични вражди, св. Григорий напуска председателството на Събора и се прибира в своята родина, където прекарва последните години от живота си в аскетично усамотение, молитвено съзерцание и книжовна дейност.

Св. Григорий има изключителен принос за богословието на православната вяра, той е автор на знаменити богословски слова, в които доизгражда православното учение за Светата Троица. Изяснява взаимоотношението между трите лица на Св. Троица. Утвърждава учението за богочовешката природа на Иисус Христос – едновременно истински Бог и истински човек. Св. Григорий оказва огромно влияние на следващите поколения църковни богослови. Бил е любимият автор на св. Константин-Кирил Философ. 

Заради великия му дар да вниква в богословските дълбочини, за изключителния му принос към догматиката на Църквата и заради борбата му с арианството е удостоен с прозвището Богослов.

Предполага се, че св. Григорий е починал в Господа на 25 януари 390 г. През Х век мощите му са пренесени в Константинопол, след 1204 г. са похитени от кръстоносците и отнесени в Рим, а през 2004 г. част от тях са върнати на Константинополската патриаршия. 

Молитвите му към Господа да имаме!