СВ. ГРИГОРИЙ БОГОСЛОВ – 25.01
Св. Григорий е роден около 330 г. в селището Арианз, близо до град Назианз в Кападокия, в семейството на светци – св. Нона и св. Григорий, епископ на Назианз, които още от ранно детство му предали своето благочестие и любов към Бога. След като получил първокласно домашно възпитание и образование в Назианз, той продължил учението си в Кесария Кападокийска, след това в Александрия и накрая в Атина, където установил близко и дълбоко приятелство със св. Василий Велики. В този пълен с изкушения град двамата познавали само два пътя – към школата и към християнския храм.
През 361 г. след обучението си Григорий се завърнал в родния си дом.
Той прекарал известно време в Понт заедно със св. Василий, отдаден на аскетизъм и безмълвие, но по-късно се завърнал в Назианз, за да помага на своя възрастен баща в обгрижването на епархията. По настояване на баща си и на св. Василий, и против собствената си воля, той е ръкоположен за епископ на малкото селище Сасима. След кончината на св. Василий, през 379 г., св. Григорий е призован да замине за Константинопол и да оглави борбата на православните срещу арианите, които от десетилетия господствали в столицата. Св. Григорий повежда срещу арианството успешна богословска и проповедническа борба, която в крайна сметка завършва с победа. На свикания от император Теодосий Велики Втори Вселенски събор през 381 г., на който Григорий за известно време председателства, арианството е окончателно отхвърлено, а Никейското православие е тържествено препотвърдено. За да избегне лични вражди и смутове, св. Григорий напуска председателството на Събора и се завръща в родината си, където прекарва последните години от живота си в аскетично усамотение, молитвено съзерцание и усилена книжовна дейност.
Св. Григорий има изключителен принос за богословието на православната вяра.
Той е автор на знаменити богословски слова, в които доизгражда и утвърждава православното учение за Светата Троица. В тях той изяснява взаимоотношението между трите Лица на Светата Троица. Той ясно утвърждава учението за богочовешката природа на Иисус Христос – едновременно истински Бог и истински човек. Св. Григорий оказва огромно и трайно влияние върху следващите поколения църковни богослови. Той е бил любим автор на св. Константин-Кирил Философ.
Заради великия си дар да вниква в богословските дълбочини, за изключителния си принос към догматиката на Църквата и заради неуморната си борба с арианството, той е удостоен с прозвището Богослов.
Предполага се, че св. Григорий е починал в Господа на 25 януари 390 г. През Х век мощите му са пренесени в Константинопол, след 1204 г. са похитени от кръстоносците и отнесени в Рим, а през 2004 г. част от тях са върнати на Константинополската патриаршия.
Предполага се, че св. Григорий е починал в Господа на 25 януари 390 г. През Х век мощите му са пренесени в Константинопол, след 1204 г. са похитени от кръстоносците и отнесени в Рим, а през 2004 г. част от тях са върнати на Константинополската патриаршия.
