СВ. ГЕРМАН, ПАТРИАРХ КОНСТАНТИНОПОЛСКИ
Свети Герман Константинополски се родил около 634 година в семейството на знатен сенатор. Още от младини той посветил живота си на служение Богу, отличавайки се с благочестие, духовна мъдрост и ревност към православната вяра.
Заради своите добродетели бил избран за епископ на областта Кизик на Мраморно море, а през 715 година – за патриарх на Константинопол при император Анастасий II. Времето на неговото патриаршеско служение било изпълнено с тежки смутове и изпитания за Църквата.
След възкачването на император Лъв III Исавър започнала борбата срещу светите икони.
Свети Герман твърдо защитавал православното учение за иконопочитанието и се противопоставил на иконоборческата ерес. Императорът разбрал, че не може да наложи своите решения без съгласието на Църквата. Поради отказа си да подкрепи иконоборството св. Герман бил принуден да напусне патриаршеския престол и бил заменен от патриарх Анастасий.
Остатъка от живота си светителят прекарал в манастир, където се преставил в Господа през 740 година в дълбока старост, след повече от четиринадесет години патриаршеско служение. Погребан бил в прочутия манастир Хора в Константинопол, а по-късно светите му мощи били пренесени във Франция.
Свети Герман останал в историята на Църквата като велик защитник на православието, църковен писател и песнописец. Той написал множество съчинения срещу ересите, слова в защита на светите икони, тълкувания на Светото Писание и разяснения на Божествената литургия. Особено ценни са неговите трудове за православното богослужение и духовния смисъл на светата Литургия. На Седмия вселенски събор през 787 година били прочетени негови послания в защита на иконопочитанието, а Църквата го прославила като светец и изповедник на истинската вяра.
