СВ. ВМЧК ЕВСТАТИЙ ПЛАКИДА
Св. Евстатий, преди да стане християнин се казвал Плакида, бил висш римски военачалник по времето на император Траян. Според преданието, той приел християнството, след като по време на лов, между рогата на преследвания от него елен, се появил образът на разпнатия Спасител, Който му казал: „Плакида, защо преследваш Мен, Който искам твоето спасение?“.
Като се върнал у дома, Плакида приел светото Кръщение (с името Евстатий) заедно с жена си Теопистия и синовете си Агапий и Теопист.
Дотогава Евстатий прекарвал живота си в благополучие, но скоро за семейството му започнали големи изпитания. Изгубил цялото си богатство, измрели слугите му. Приятелите му го изоставили в нещастието. Бил подложен на унижения и хули. Затова заминал за Египет, където никой не го познава и станал обикновен работник за да прехранва семейството си. Тук обаче го сполетели нови беди: разбойник отвлякъл жена му, а синовете му се изгубили в пустинята. Евстатий прекарал в Египет 15 години в мъки, лишения и труд, но тъй като минал през огъня на изпитанията и запазил в себе си хриситянските добродетели, Бог щедро го възнаградил.
По това време варвари застрашили Рим.
Император Траян си спомнил за именития военачалник Плакида и заповядва да го открият. Евстатий бил доведен в Рим, императорът го приел с почести и го назначил за главнокомандващ на римската войска. Евстатий успешно отблъснал варварите и се завърнал победоносно в Рим. При това завръщане той открил своите изгубени синове сред римските войници, и жена си, която прислужвала във войската. Оказало се че овчари спасили синовете му в пустинята и ги отгледали като свои деца, а съпругата му успяла да се отърве от своя похитител, който неочаквано загинал.
По време на празниците в чест на победата, новият император Адриан, който наследил Траян, решил да извърши жертвоприношения в благодарност на боговете. Поканеният на празненствата Евстатий отказал да участва в жертвоприношенията и открито обявил, че е християнин. Тогава императорът лишил Евстатий от военния му сан и осъдил военачалника и семейството му да бъдат разкъсани от лъвовете. По чудо зверовете не се докоснали до християните. Тогава Адриан заповядал мъчениците да бъдат изгорени живи в нагорещена пещ, в която те приели смъртта в Господа, а телата им останали неповредени от огъня.
