СВ. ВЕЛИКОМЪЧЕНИЦА ИРИНА

Нейното име било Пенелопа. Тя била дъщеря на управителя на гр. Магедон Ликиний, който желаел да я възпитава далеч от светските изкушения и построил специален дворец в който да живее. Той назначил за учител на дъщеря си стареца Апелиан, който обаче бил таен християнин и я възпитал в християнската вяра. Слушайки мъдрия Апелиан, Пенелопа се изпълвала с любов към Христа. 

Когато навършила пълнолетие, родителите ѝ съобщили за своето намерение да я омъжат.

Пенелопа се помолила на Бога, в Когото вярвала, да я упъти как да постъпи. 

В същата нощ насън ѝ се явил ангел Божи и казал : „Ти ще послужиш за спасение на мнозина и хиляди хора чрез теб ще се обърнат към Бога. Отсега ти ще се наричаш не Пенелопа, а „Ирина“, което означава „мир“. На следващия ден Ирина приела Свето кръщение с огромна радост. 

Тя съобщила на родителите си че е станала християнка, но дяволът смутил сърцето на баща ѝ, който се разгневил против дъщеря си и поискал от нея да се поклони на езическите божества. Но Ирина отказала да изпълни тази заповед и Ликиний, обхванат от ярост заповядал да вържат дъщеря му и да я хвърлят под краката на буйни коне. Но конете не и нанесли вреда, а се спуснали срещу самия Ликиний и тежко го наранили.

Господ дал на Ирина чудотворна сила, с която изцерила баща си и той повярвал в истинския Бог.

Заради това чудо още мнозина се обърнали към Христа. 

Новият управител на областта чул за Ирина и като я повикал при себе си, започнал да я убеждава да се поклони на боговете. Но като видял, че увещанията се безполезни, той предал девойката на страшни мъчения. На Бога обаче било угодно да покаже Своята сила чрез слабата девойка и тя останала невредима, а мнозина като видели чудесата, повярвали в Бога.

След това света Ирина, в усърдието си към вярата, обходила различни страни да проповядва словото Божие и накрая пристигнала в Ефес, където и тук обърнала много сърца към Христа. След време тя получила откровение, че скоро ще замине в отвъдния живот, и като влязла в една пещера и се простила със своите спътници, помолила да затрупат с камъни входа на пещерата, която станала нейна гробница и предала на Бога пречистата си душа. Това станало през II век. 

Молитвите ѝ към Господа да имаме!