СВ. ВЕЛИКОМЪЧЕНИЦА ЕКАТЕРИНА
Св. Екатерина била от Александрия, дъщеря на Конста, бивш цар. Според преданието Екатерина била приказно красива, умна и образована девойка, изучила и лекарското изкуство. За нейната ръка се надпреварвали мнозина, но тя търсела жених равен на нея по съвършенство. Такъв обаче не се намерил. Тогава майка и, която била тайна хриситянка, я запознала с един свят пустинник, който бил неин духовен наставник.
Старецът и казал, че познава такъв младеж, който я превъзхожда във всичко – в красота, в благородство, в знание и богатство. И благовестил на девицата за Христос, който Екатерина обикнала от цялото си сърце. На сън тя видяла св. Богородица и Господ, Който поставил пръстен на ръката й, и казал :“Не търси земен жених“. Така Екатерина посветила себе си изцяло на Бога и станала Негова небесна годеница.
По време на едно празненство с идолски жертворприношения, организирано от император Максимиан, Екатерина обзета от ревност към истината, смело разобличила заблудите на езичниците. Императорът, поразен от нейната красота, не искал да я погуби и организирал спор с най-видните египетски мъдреци, на който Екатерина смело защитила убежденията си, а мъдреците сами повярвали в Христос и затова били изгорени живи.
След като нищо не помогнало за да склонят светицата да се откаже от вярата си в Бога, я подложили на жестоки мъчения. Били я с волски жили, разранявали тялото й и накрая обезобразена била хвърлена в тъмница, където дълго време търпяла глад и страдала, но по време на нейните мъчения непрекъснато се случвали чудеса, които убедили присъстващите в силата на Бога, когото Екатерина изповядвала.
Когато била в тъмницата при нея дошла царица Августа, жена на Максимиан, която след беседа с нея повярвала в Бога и изобличила царя за жестокостта му, за което била посечена с меч. Военачалникът Порфирий с 200 войници погребали с почести царицата, и като изповядвали, че и те са християни, също загубили живота си.
Накрая обезглавили и самата Екатерина, това се случило около 305 година. Ангел Божи отнесъл тялото й на върха на планината Синай, от където го взели монасите от манастира, посторен в подножието й, който започнал да се нарича с нейното име. Почитта към тази велика светица била широко разпространена още от древност в целия християнски свят.
Молитвите и към Господа да имаме!
