СВ. ВАСИЛИЙ ВЕЛИКИ
Св. Василий е роден е около 330 г. в Кесария Кападокийска (Мала Азия) в знатно и благочестиво семейство, което се отличавало с ярки християнски добродетели и от което произлезли множество светци. Василий завършил с отличие кесарийското училище където се срещнал със своя връстник, бъдещия св. Григорий Богослов. Образованието на Василий продължило в Константинопол, а на Григорий – в Александрия, след което те пак се събрали в Атина, и станали близки приятели. Получили богати познания по светските науки, редовно посещавал и християнското богослужение.
През 356 г. Василий се завърнал в родината си и приел св. Кръщение.
След двегодишно странстване по монашеските общности в Палестина, Месопотамия, Египет и Сирия, той основал монашеско общежитие близо до Неокесария в малоазийската област Понт. При него дошъл и св. Григорий. Двамата се отдали на изучаване на Свещеното Писание и съчиненията на църковните отци, както и на физически труд и молитва.
През 370 г. Василий бил избран за епископ на Кесария Кападокийска.
С голяма всеотдайност той създал образцово благотворително учреждение („Василиада“), в което имало болница, страноприемница, работилници, училище; приютявал болни и недъгави, бездомници и сираци. Велик е неговият принос в борбата с арианската ерес и в теоретичното обосноваване на православната догматика, която залегнала в работата на Втория вселенски събор (381 г.), проведен две години след смъртта му.
Св. Василий вдъхновено и храбро отстоявал (включително и срещу арианстващите императори) основополагащия християнски догмат за Светата Троица, като разяснявал как всяко от Трите Лица на Светата Троица е със Своя лична Ипостас, с лични отличителни свойства, но при обща за Трите Лица божествена природа. В своите монашески правила св. Василий дал ръководство за истински подвижнически християнски живот. Тълкувал Свещеното Писание, като в изясняването на Шестоднева (т.е. Сътворението на света за шест дни) разкрил големите си богословски, философски и естественонаучни познания.
Проявил се и като велик литургист, съставяйки литургията, която носи неговото име.
Св. Василий починал на 1 януари 379 г. и се чества като един от великите учители на Църквата.
